Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

  • 500 гр брашно
  • 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
  • сол
  • 175 мл вода
  • яйце или мляко за глазиране

За плънката

  • 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
  • 450 гр картофи
  • 200 гр лук
  • 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
  • сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

Според историческите източници това е една прастара зеленчукова супа. Толкова стара, че рецептата се е изгубила и в днешно време съставките варират от тези за най-обикновена градинарска супа с всякакви зеленчуци до зеленчукова супа с макарони и бекон. Последното съм го гледал в изпълнение на Джейми Оливър. На картинка изглежда примамливо, но за вкуса съм малко скептичен. Сигурно за експеримент става. В моя вариант супата не съдържа месо. Мисля, че за месото си има достатъчно други хубави супи. Освен това винаги съм смятал, че не е никакво предизвикателство за сготвиш супа с месо. Та значи ето какво слагам аз:

  • 1 глава лук нарязана на ситно
  • 1 зелена чушка нарязана ситно
  • 1-2 домата, нарязани на кубчета
  • 3-4 скилидки чесън
  • половин чаша зърнени неща – боб, леща, грах, пшеница
  • 1 морков
  • да речем, около 50 гр. целина, нарязана на малки кубчета
  • няколко пера от целината
  • черен или зелен пипер
  • риган
  • много малко червен пипер, защото нали има чушка
  • сол
  • олио за запържване и зехтин за след това
  • по желание на гладните, може да се сложи и една (много) люта чушка.

Приготвянето става по следния начин. Лукът се запържва с олиото в една тенджера, така че хубаво да се поразтопи. След като това стане се изсипват първо нарязания морков и целината, а след това нарязаната чушка. Бъркане, задушаване, бъркане, задушаване. Ако сте решили супата да е люта сега е момента да запържите и лютата чушка в олиото. Добавяте зърнените неща и отново бъркате. Когато решите, че нещата изглеждат достатъчно добре, заливате с, да речем, литър и половина вряла вода. Поръсвате със сол, черен пипер и риган. Два-три плясъка зехтин. Изсипвате доматите и ситно нарязания чесън и оставяте да се вари на бавен огън. Добре е да се повари по-дълго – някъде към половин час или 45 минути, за да се сварят добре зърнените неща. Когато това стане, сервирате гореща и украсявате с перата от целината. Красота!

Току-що приключих една опаковка от 100 подложки за мъфини. В актива вече имам бананови, канелени, шоколадови, двойно шоколадови… Някои сте виждали като солените с шунка и горчица:

cupcakes_1

Други са минали инкогнито като сладките с червени боровинки и бадеми:

cupcakes_2

А това е юбилейното издание, където се заиграх с фондан на тема Екскурзията (имаме гигантска секвоя, алея на славата, намигване за блек джек и хавайски плажове):

DSC00010

DSC00013

Рецептата е на Дона Хей, съставките са банани, манго, кисело мляко и захар на вкус. Особеното в приготвянето е, че плодовете се нарязват и замразяват предварително.

20150518_223545_Richtone(HDR)

После като ледени кубчета се слагат с киселото мляко в блендера. Можете да си поиграете с маслеността, като подбирате киселото мляко или дори добавите заквасена сметана.

А захарта се слага пост фактум и на вкус. Може да се окаже, че не е необходимо да добавяте захар, особено ако разполагате с добре узрели плодове. Моите бяха въззелени, мангото беше кораво и кисело като ябълка петровка. А би трябвало да е сочно и сладко.

След като приготвите сместа, може за съвсем кратко да я върнете във фризера, за да се стегне малко. Само 5 минути по-късно е готово за консумация и наистина има сладоледена текстура.

20150523_131724_Richtone(HDR)

Не успях да намеря онлайн епизода за крал Джулиан, Морт и мангото, но ви предлагам един също толкова добър (в случай, че сте ожаднели още повече от сладоледа):

Тези дни времето предполагаше редовна консумация на чай, а както е известно, чаят обича вкусотии! В петък вечер събрах сили и направих нещо, което се каня да направя от няколко седмици, а именно опекох т. нар. teacake. Идеята ми дойде след като прочетох симпатичната книжка  „Невероятното странстване на Харолд Фрай“. Издирих подходяща рецепта и събрах сили да се изправя пред предизвикателството известно като „тесто с мая“! За да подсладите чая ще са ви нужни следните продукти:

  • 375 гр брашно, аз ползвах бяло и към настоящия момент не се осмелявам без надлежно експериментиране да препоръчам друго;
  • 150 мл. прясно мляко;
  • 1 яйце, пише от свободно ходещи кокошки и аз, като съвестен готвач и отговорен гражданин, сложих точно такова;
  • 50 гр масло;
  • 50 гр захар;
  • половин кубче мая;
  • половин ч. л.  сол;
  • 1 ч. л. канела;
  • 1 ч. л. кардамон, което може би се пише кардамом, ако съдим по етикета на пакетчето, с което разполагам, но с н ми звучипо-добре;
  • половин индийско орехче, настъргано;
  • 125гр сухи плодове, сложих стафиди, червени боровинки и нарязани на дребно кайсии.

Маята се добавя към леко затопленото мляко и стопеното масло, смесва се с разбитото яйце и се изсипва в кладенче направено в купчината брашно, захар и подправки. С малко повече усилия от страна на миксера тези неща се смесват, след което се пристъпва към отговорната и лепкава част – месенето на тестото! Не се престарах, но сигурно го мачках 5 минути докато ми се стори достатъчно хомогенно. За да не е прекалено хомогенно обаче в този момент се добавят сушените плодове и отново се размесва. Оставя се да втасва докато топката тесто увеличи обема си двойно. На мен ми отне около час и половина, но ако времето наистина се стопля от утре, има надежда, че в идните дни нещата може да стават по-бързо! Порасналото тесто се разделяна 6 парчета, които се оформят на топки и се разточват на кръгове с дебелина около 1 см. Поставят се върху хартия за печене в тавата и се оставят да съберат сили преди да поемат към печката – за това е нужно около половин, един час. Печенето е бързо – слагате фурната на 170 градуса с вентилатор и след 15-20 минути хлебчетата са готови.

Консумират се веднага щом излязат от печката и достигнат температура подходяща за отхапване. Ако не сте си организирали нещата така, че хлебчетата да станат готови за следобедния чай в 5 и ги оставите да изстинат, от собствен опит мога да ви уверя, че затоплени в тостера стават великолепни (и ароматизират цялата къща). Хапват се обилно намазани с масло, ето така:

Френското гато о шокола е дало началото на много и разнообразни рецепти. Както казваше една приятелкакато, когато я питахме за технологията на един зелен сладкиш – много лесно! Нали знаеш гато о шокола? Същото, но с бял шоколад и зелен чай.

Първоизточникът на шоколадовите блокчета е, разбира се, гатото о шокола, който се пече в постлана с фолио тавичка (за по-лесно изваждане от формата след печене).

Тук не си играх с водна баня, а сложих какао на прах и настърган черен шоколад в тестото. Имаше още масло, яйца, захар, брашно, ромова есенция, сода и сол.

Като изстине хубаво, се вади от формата и се нарязва на блокчета. Украсата е по вдъхновение и според наличните продукти, а именно: разтопен шоколад за спойка, какао на прах, малини, листа от мента, шарени захарни точици…

За перфектен паралелепипеден вид на блокчетата  може да си поиграете с остър нож, както и да ги оставите за кратко в хладилник. При тази партида нямаше време за тунинговащи процедури и са леко неглиже:

20150614_121944_Richtone(HDR)

Кутията сладолед и гирите случайно попаднаха на снимката, но реших да не ги изрязвам, за да подсещат, че блокчетата са подходящи за поднасяне със сладолед, и за да престанете да отлагате упражненията с гирички.

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав