Архив

Monthly Archives: октомври 2012

За това ядене ще ви трябва телешко, за което сте сигурни, че е крехко. Примерно, вече сте готвили с него и знаете, че не е като подметка. Ако е твърдо, бързото отпада. Аз използвах месо от бут. Другото нещо, което ще ви трябва е бамя. Няма значение дали ще е прясна или замразена, важното е да е цяла.

В началото нещата са малко или много стандартни. Запържвате лука и слагате месото. Обръщате мръвките няколко пъти и слагате капака обратно върху тенджерата. След минута-две сипвате малко вряла вода. Толкова, колкото да покрие месото. Котлонът не трябва да е много силен. Точно толкова, че нещото в тенджерата леко да ври. Посолявате. Слагате черен и червен пипер. Варите в продължение на около половин час до 45 минути. За да ускорите процеса на приготвяне на месото може да сложите и една глътка ракия. В никакъв случай не слагайте вино или бира, защото бамята ви ще придобие някой от тези два вкуса, а целта на занятието е, ястието да има леко лют вкус на бамя.

След около половин час, проверете дали месото е сварено. Не искаме да е толкова готово, че да се разпада, но не трябва и да е много жилаво, защото оставащите около 15 мин са предимно за бамята.

С бързо и ловко движение, слагате бамята върху месото и затваряте капака. Ако водата съвсем се е изпарила, добавяте малко, но не толкова, че да покрие бамята. Целта е бамята да се приготви основно на парата от месото.

Бамята е много нежен зеленчук и за отрицателно време се разпада. Затова не я забравяйте. Моментът, в който започва да омеква е точното време, в което да добавите нарязаните на ситно домати.

Обикновено използвам домати от консерва. Около 400 – 600 грама домати трябва да са достатъчни.

След като ги сипете в тенджерата, добавете малко стрито на ситно чили и обърнете внимателно бамята с месото, така че да се смесят с доматите. Отново трябва да внимавате за това, бамята да не се разпадне.

Оттук насетне трябва да почакате не повече от 10-15 мин на слаб огън, докато ястието стане готово.

imageЗа пореден път се убеждавам, че от италианските вина, най-много ми допадат тези, които се сътворяват на юг от Рим. Цветът му е разкошен – тъмно черешов. Плътно е, за разлика от Зинфандела, за който Уикипедията твърди, че се правел от същия сорт грозде. Веднага заподозрях калифорнийците в някаква модификация. Във вкуса му не се усеща сладост, както е при вината от Северна Италия. Усеща се лека горчивина, но почти никаква тръпчивост. Така че, ако не обичате много вкуса на танини, мисля, че ще ви допадне. Изобщо, твърде одобрително вино и много подходящо за есенните месеци. При мен беше окомплектовано с порция вегетариански спагети със сравнително малко подправки, които не успяха да го засенчат.

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав