Правя печената тиква с плънка от ориз, сушени плодове и орехи задължително веднъж в годината. За повече нямам желание, а и не съм чак такъв почитател на тиквата. Държа да отбележа, че досега не е имало фиаско. От първия път се получи. Първият път оризът малко се поразмекна повече отколкото трябваше, но крайният резултат пак беше задоволителен.
Действие първо
Хващате тиквата и я скалпирате, след което я изтърбушвате едно хубаво. Според мен е хубаво диаметърът на отвора да не е много голям. Първо, защото така тиквата поема повече от плънката и второ, защото така оризът поема повече от вкусовете на тиквата. Но това е по-скоро подробност.
След като сте почистили семките, опитайте се да прецените какво количество ориз може да се побере вътре. Понякога тиквите са много дебели и нямат много голям обем. Като приключите с размишленията, сипете малко вода в тиквата, малко сол и някакъв вид мазнина – тиквено олио, зехтин, олио, каквото ви е налично. С тиквеното олио вкусът на тиквата определено се подсилва и ако тиквата, която сте купили не е много читава това е един от начините да оправите този кусур. Закрепяте тиквето в що-годе стабилно положение върху една тава и пъхате във фурната за печене. Скалпът го оставяте отвън. За сега той не е нужно да бъде печен. 175 градуса с вентилатор. За около час-час и нещо трябва да е готова опечена, без да се разпада. Установих, че ако тиквата е увита с алуминиево фолио, става по-бързо. Свободни сте да пробвате.
Действие второ
Следващата стъпка, която трябва да предприемете е да приготвите плънката. Затова ще ви трябват стафиди, сини сливи, орехи, моркови, лук и ориз. От подправките си избирам канела, малко кориандър, черен пипер, сол и куркума.
Нарязвате лука на ситно и запържвате в малко олио или зехтин. Добавяте последователно с известно забавяне – морковите, сините сливи и стафидите. Като се задушат тези неща хубаво – добавяте ориза. Разбърквате и сипвате в него топла вода (2,5 : 1). Подправки, сол и орехи.
Вкусът на плънката трябва да е малко по-сладък, отколкото солен. Захарта е опция, ако сушените плодове не са много сладки.
След като оризът стане готов, остава само да напълните тиквето и да го пъхнете за още 20-30 минути във фурната, този път с похлупака, който отрязахте в Действие първо. Крайният резултат при мен изглежда така:
Или пък с малко черен хляб и чедар:
Най-хубавото на това ядене е, че става все по-хубаво с времето. Първоначално, вкусовете още не са се разбрали достатъчно добре. Затова не е изключено при първото ядене да не ви хареса толкова много. Особено ако го започнете директно от фурната. Ако планирате да я изядете на цялата на едно ядене е хубаво, след като я приготвите да я оставите да престои. Яденето е постно, така че нищо няма да му стане, ако не е вряло. Пък и във фурната винаги може да го стоплите, ако е изстинало твърде много.
m4nja 