Бавете с патладжан и домати (и тук-таме моцарела)

Патладжанът е нещо велико и не трябва да го ползваме само по традиционния начин – гювеч, кьопоолу и имамбайлдъ. Веднъж пробвах да го впиша в концепцията „Спагети със…“, обаче не се получи. Този зеленчук не се дава лесно. Малко е особен. Очаква от теб да го познаваш. Първият път не се получи добре, затова пък компенсирах с втория.

Опитах се да преценя количеството патладжан, което е необходимо и мисля, че идеалната доза е половин средно-голям патладжан на порция. За получаването на добър сос, към това количество патладжан, трябва да добавите и 2 малки домата от консерва, заедно с една кафяна чашка доматен сок.

Алгоритъмът е простичък. Задушавате една малка глава лук с малко олио. Като си пусне лука човекоугодните сосове, добавяте патладжана (с кората), нарязан на ситни кубчета. Посолявате. Добавете още малко олио или зехтин, защото патладжанът обича мазно. Такъв си е. Тук трябва да постигнете компромис и да се срещнете някъде по към вашата страна, защото ако го оставите да са налива с мазно, що се окажете с много мазни спагети.

Задушавате го хубаво – познава се по това, че е омекнал и започнал да изглежда леко „пухкав“. Не е хубаво да го оставите да се разпада. За да не се случи това, си помагаме с малко домати. Домати с доматен сок. От подправките ще ви трябва само черен пипер и босилек.

Захващате се със спагетите. От всичките дизайни, като че ли напоследък най-много ми харесват лингуините. Спегетите са ми малко тънички, а пък талятелите ми харесваха до едно време, докато не реших, че са твърде плоски. Бавете (тата) ми ги похвали един приятел и реших да ги пробвам. С елипсовидно сечение са като лингуините, но са малко по-тънки от тях. Избирате, които най-много ви харесват. Сварявате ги с любимата си твърдост. Аз ги предпочитам ал денте.

След като ги сложите да се варят, се връщате към соса и му слагате една бучка синьо сирене. Малка. Да речем, колкото бучка мая и с няколко движения я разтапяте в соса. Добавяте босилек и черен пипер. Докато приключите с това, баветета/спагетите/лингуините/талятелите ще са готови. Сипвате ги по купите, в пролуките слагате парченца моцарела, поливате ги със соса и поръсвате много малко с пармезан. Това е. Добър апетит!

Реклама

Ирландско

Както знаем от Ремѝ, сиренето си е хубаво само за себе си. И гроздето си е хубаво само за себе си. Но когато ги съберем, се отварят съвсем други измерения.  Та така и с моя прототип, който виждате на картинката. Хубаво е така в отделни чашки, но може и по-добре.

Всичко започна така.

Отляво на вашите екрани виждате уиски, в случая шотландско, отдясно кафе с малко млечна пяна – еспресо макиато един вид. Не е нужно да се умува много, за да се сети човек, какво се получава, като се съберат двете неща в една чаша. Именно. Ирландско кафе.

Преди време ирландското кафе у нас беше много популярна напитка. Напоследък не чувам никой да е споделял нещо по въпроса. Може би модата му е минала. Или пък аз не съм достатъчно информиран. За мен комбинацията си остава класическа и съм много доволен, че успях да го докарам по всички параметри. Рецептата е проста, но не трябва да се бърза, за да не се развали визията.

Ползвайте кафе от италианска/кубинска кафеварка и обикновено уиски – в смисъл да не е някое от онези опушените с торф. Не съм пробвал, но подозирам, че резултатът няма да е много добър, само ще похабите и кафето и уискито.

Пропорциите оставям на вас. Аз забърках двойно дълго еспресо и около 15 грама уиски. Подгрях ги двете заедно, за да са възтоплички и ги сипах в прозрачна чаша. След това разпених малко прясно мляко. С пяната постлах тънко кафето и уискито. Разбих около 100 грама квасена сметана с малко кафява захар (2 ч.л.) и с една малка лъжичка внимателно я сложих върху млечната пяна.

Voilà!

Резултатът изглежда така.

И не забравяйте, че не всичко е ядене и пиене. ^_^

Jamie’s Italian Greenwich

Само за три дни бях в Лондон и посещение при Джейми Оливър не беше включено в програмата. Като пристигнах, реших от чист интерес да проверя, къде се намира Fifteen, но като видях, че е доста встрани от заплануваните маршрути, реших, че ще остане за следващия път. Не щеш ли обаче, както си се мотаех из улиците на Гринуич (вече преизпълнил програмата за деня) в най-прекрасния за разходки ден, който можете да си представите, буквално се спънах в един ресторант от веригата Jamie’s Italian и тъй като вече си беше време за обяд, реших да вляза.

Така изглежда ресторантът отвътре. Това, дето виси в дъното над бара, са сушени бутове.

Заведението е голямо и беше доста пълно. Сервитьорите сновяха между масите със страшна скорост. На пръв поглед, посетителите бяха все местни хора, дошли за обяд. Цените са нормални, като за стандартен добър ресторант.

След като ме настаниха (не до прозореца, както поисках, може би, защото всички маси до прозорците бяха за повече от четири човека.), започнах да чета менюто. Нямаше много неща, което естествено е хубаво. Тъкмо си избирах лингуини, когато долетя моя човек и започна да ми хортува изключително любезно. Ако сте били в Лондон и изобщо в Кралството, може би сте забелязали, че традиционно в тази държава, хората, работещи като обслужващ персонал, всячески се опитват да ти създадат чувството, че си някакъв местен феодал. Толкова добре го правят, че за отрицателно време се разглезваш и като се върнеш там, откъдето си дошъл, започваш подсъзнателно да се възмущаваш от сервитьорите и продавачите. При Джейми, това отношение достига нови висоти.

Как сте, сър? Как върви денят Ви, сър? Какво си избрахте? А, мога ли да Ви прочета специалитетите на деня? Имаме чудесно ризото с диви гъби и моцарела. Докато се изфукам онлайн, проверя си пощата и напиша адресите на някоя и друга картичка, чинията се материализира пред мен, придружена от чаша приятно охладено розе.

Продуктите бяха подбрани много добре. Имаше два вида гъби, с два съвършено различни и взаимнодопълващи се вкуса. Много добри. Моцарелата не се точеше, добър признак. Като цяло, нямаше много подправки, което не означава, че му липсваха, просто аз като цяло ползвам повече подправки. Бялото вино се усещаше. Изобщо, простичка манджа, приготвена много добре. Количеството беше идеално.

Розето беше от Сицилия и точно по мой вкус.

Не спрях дотук. Докато се наслаждавах на ризотото, получих вътрешна информация, че в заведението предлагат фантастично тирамису. Който ме познава, знае, че има два десерта, които не отказвам никога – баклава и тирамису.

Доста нескопосана снимка, но се надавям все пак, че идеята e ясна.

Веднага казвам, че не е най-прекрасното тирамису, което съм ял. Изпълнението и продуктите бяха перфектни, но концепцията не ми допадна, защото резултатът беше доста тежък и мазничък. На консистенция повече го докарваше на скаличка, а и сметаната отгоре би се вписала повече върху някой скоун, отколкото върху тирамису. От десерта си прибирам само идеята с портокаловите стърготини.

Заключение: Ако имате път, влезте. Мисля, че няма да съжалявате.

Ципури в бяло вино

Рибите се готвят много лесно и са много вкусни. Да вземем например тези ципури.

Ципури в бяло вино

За предпочитане е да са пресни, а не замразени. Ако са замразени, ще трябва малко да ги размразите, за да постигнете пълния ефект.

Освен ципурите ще ви трябва една глава лук, два малки или един голям домат, половин литър бяло вино, черен пипер, сол и малко тарос.

Започвате с рибите. Леко ги разтваряте и ги натривате добре със сол. Не е необходимо да побеляват, но, да речем, спокойно можете да втриете по 2-3 щипки сол във всяка риба. Това е цялата сол, която ще ви е необходима, така че няма голяма опасност да пресолите. Оставяте рибетата няколко минути, за да проникне солта.

Междувременно нарязвате доматите и лука на филийки, след което подреждате филийките  в коремите на ципурите, така че да се застъпват. Тъй като няма много място, е хубаво да използвате по-малка глава лук и по-малки по размер домати. Не е необходимо да натъпквате всичките домати и лук. Каквото остане, ще плува на воля във виното. Слагате приготвените риби в малка тава. Малка, защото искаме виното да ги покрива, ако не целите, то поне донякъде. Слагате два плясъка зехтин, поръсвате с черен пипер и тарос и накрая спивате виното.

Завивате с алуминиево фолио и печете на около 170 градуса. За 30-45 мин трябва да са идеално готови. Ако фурната ви е бавна, дайте им около час.

Гарнитурата е въпрос на лично предпочитание. Ако не сте много гладни, оставете картофите за друг път и си направете зелена салата.