Леко примитивна сьомга
Не мисля, че съм кулинарен сноб. Не се прехласвам по червения и черния хайвер, например. Няма да ги откажа, но не примирам. В пъти повече обичам разбития тарама хайвер. Никога обаче не отказвам да опитам нещо по-различно.
По стечение на обстоятелствата сьомгата се смята за храна с особено положение. Забавно е, като се замисли човек, че тя е от основните препитания на мечките из по-севрните области на Кълбото. Мечките не ги е еня, колко струва рибата в магазина. Съгласявам се с мечките, че сьомгата е много вкусна и не съм много съгласен с това, че цената ѝ в магазина трябва да е такава, само защото е много престижно оранжева на цвят.
Идеята ми е да ви опиша много накратко, какъв е най-любимият ми начин за приготвяне на сьомга. Казано накратко, процедурата прилича на приготвяне на кървав стек, само че без кръвта. Накрая получавате полусурова риба с една-две подправки. Ако идеята не ви е привлекателна, не бастийсвайте рибата, ами си я пригответе по друг начин.
Продуктите не са много. Трябва ви едно парче сьомга – за предпочитане без кости. Може и с кожа. За подправки ползвам само черен пипер и сол. Отделно можете да си приготвите и любимата гарнитура за риба. В това начинание картофите никога не са за подценяване и дори и само варени, ще свършат чудесна работа, за да може сьомгата да изпъкне на общия фон.
Процедирам по следния начин. Слагам един тиган да се подгрее, а междувременно слагам рибата на една дъсчица и я поръсвам с подправките и я намазвам с малко олио или зехтин от всички страни. През това време тиганът трябва да е достатъчно силен, за да може нещата вътре да цвърчат. Само така рибата ще се изпече много бързо отвън, а от вътре ще остане полусурова и сочна. Ефкетът се постига за около 6-7 мунити. Времето, за което става яденето, зависи и от дебелината на парчето. Понякога парчето е с различна дебелина в двата края. Тогава ще трябва да се съобразите с по-дебелата част. Частта с дебелина около 1 сантиметър е добре изпечена за около 5 минути. За дебелина от 2-3 см, ще ви трябват 9-10 минути, за да остане рибата леко сурова във вътрешността.
Забелязал съм, че подходящата степен на готовост се познава по това, че рибата е бледо розова от всички страни, но и самото месо във вътрешността е в първоначалния по-тъмен оранжев цвят. Признакът, че рибата не е останала съвсем сурова е, че отделните слоеве започват да се отделят при лек натиск върху парчето, без да се разтрошават. Ако трябва да късате месото, значи сте го извадили от тигана твърде рано.
m4nja 