Архив

Monthly Archives: януари 2014

 Из един анимационен филм:
Герой 1: – Става въпрос за моята резон д’етр! (*)
Герой 2: – Това марка мюсли ли са?
Герой 3: – Май е десерт.

Както виждате, няма никакъв смисъл да се стряскате от словосъчетания като „от кутюр“ и „льо кок спортиф“. В най-лошия случай ще се окаже десерт. На вашето внимание представям „Галет де роа“ или иначе казано „Бадемова пита“.

При мен беше поръчково изпълнение, т.е. една приятелка си поръча въпросния бадемов сладкиш в началото на януари, както традицията повелява. Допуснах известно закъснение заради бадемите. Оказа се трудно за намиране по магазините бадемово брашно и се наложи да го произведа със собствени и малко чужди усилия. От сега ви предупреждавам, ако тръгнете по моите стъпки, че беленето на сурови бадеми е много пипкава работа, дори и след накисване във вода. По-удовлетворително ще ви излезе да избродирате „Тайната вечеря“. Поне господин Вилер от Хамбург би се гордял с вас. Редно е да подам сигнал и за огромната пазарна ниша, която зее на българския пазар относно многолистното тесто с масло (бутер тесто). Наложи се да избирам измежду възможно най-малко гадните варианти с маргарин.

За бадемовата пита се нуждаете от следното:
– 2 пакета бутер тесто
– 2 яйца + 1 жълтък
– 150 гр бадемово брашно
– 150 гр захар
– 50 гр разтопено масло
– малко ром (ромът беше свършил, та употребих уиски (и по-точно скоч) по логиката, че уискито върви с бадеми 🙂 )

Технологията е най-простата, която можете да си представите. Приготвяте крем с всички съставки без тестото и жълтъка. Ще намерите и рецепти с яйчен крем и/или бадемова есенция.

20140126_164841

Идеята е да запечатите крема между долната и горната кора.

20140126_165242

Правят се също украси с остър нож, както и дишащи дупчици върху горната кора, след което кокетно се намазва с жълтък.

20140126_174316

Печете до златисто, като кремът във вътрешността се втвърдява и позволява безпроблемно рязане с нож при поднасянето.

GaletteВеселяшкият вариант на сладкиша включва малка фигурка, която се скрива като късметче в крема, и картонена корона. Сещате се, че който намери фигурката без да си счупи зъб, има честта да поноси короната. Със счупен зъб короната пак става за носене, но кралят не би бил особено шармантен. Този десерт винаги ме подсеща за песента „Походът на влъхвите“, която пък препраща автоматично на филма „Хористите“. Песента е по-здравословно да си спестите, но филмът е за-дъл-жи-те-лен (***)! Тези, които описват детските хорове като „малки изчадия, които пеят“, да имат предвид, че филмът е доста буквален.

untitled

(*) Raison d’être – смисъл на живота, св. съч. готв. (**)
(**) Св. съч. готв. – Свободни съчинения на готвача
(***) Ако много ви е стегнала шапката или короната, терапевтично препоръчвам песента за Пепино.

Advertisements

ReineПреди много години, когато обикалях по ръба на света, на място със звучното име О, ядох най-вкусната рибена чорба на света! Излязло изпод пръстите на човек, който по принцип не обича рибена чорба, това е огромно признание! Идеята за тази чорба се загнезди в главата ми и се превърна в идея фикс. Един прекрасен ден реших да направя нещо по въпроса, разрових мрежата и се опитах да скалъпя нещо, което поне малко да напомня чудесията, която ни сготви онази любезна норвежка!

Като за начало продуктите:

1 по-голям картоф

1 морков

Целина – малко нарязани листа и парченце от главата.

Зелен лук – няколко пера.

Прясна риба – трябват ви около 400-500 гр. от колкото се може повече морски видове. Чорбата в О включваше месо от 7 вида риба! Малко трудно постижимо в нашите условия, за това аз обикновено се ограничавам до треска и сьомга, от време на време и ципура. Тази рецепта позволява да вкарате в употреба онези изостанали глави или средни кости, които не стават за печене, но които съдържат доста месо.

Скариди – 100-200 гр., без значение от размера. Все пак, преди да посегнете към тигровата/кралска разновидност, помнете, че Грийнпийс не препоръчва употребата им, защото се отглеждат в развъдници, които не отговарят на условията за устойчиво развитие! А ние, любителите на морски дарове, държим да им се радваме още дълги години, нали?

Дафинов лист – 1-2 листа

Рибен/стриден сос – ако имате, може да сложите 1 лъжичка. Ако не сте попадали на него, става въпрос за сосове с гаден вкус и аромат, приготвени от ферментирала риба или стриди, които се използват традиционно за овкусяване на храната в Азия. Тази съставка не е задължителна, рибният аромат ще е омайващ и без него, стига да сложите достатъчно риба и особено ако тя е прясна!

Сметана – около 200 мл. Може да ползвате течна сметана за готвене или квасена.

Олио или зехтин за готвене.

Чер пипер и сол

До тук добре. Сега да сготвим чорбата. Първо, задушавате зеленчуците в малко олио или зехтин докато омекнат. Използвайте времето за да сварите и почистите скаридите, както и да нарежете рибата на кубчета. Когато зеленчуците са готови, сложете рибата и скаридите, долейте вода и оставяте супата да къкри кротичко. Количеството вода е по ваш вкус – ако искате по-рядка супа сложете повече, за по-гъста, естествено, добавете по-малко. Помнете, че сметаната ще повиши обема, а картофите малко ще сгъстят чорбата. Не е добре да ври много бурно, защото рибата е крехка и хапките ще се разкъсат. Не забравяйте солта и пипера! Оставете на тих огъня 10тина минути, а през това време подгответе сметаната – течна или квасене, стоплете я леко и я разбъркайте добре, така че да получите хомогенна смес. Може да добавите и няколко лъжици от течността на супата, за да стане по-течно. Изсипете я в супата, разбъркайте и веднага махнете тенджерата от огъня. Ако сте почитатели на магданоза, може да нахвърляте по няколко листа върху всяка порция. Ако го направите, не ме канете на обяд!

Докато чакате да поизстине, да кажа за сметаната. По-лесно се готви с течната, неквасена сметана. Тя се смесва безпроблемно със супата, стои по-меко и креместо. Предимство на квасената е киселата жилка, която доста пасва на една рибена чорба. Основния недостатък е, че лесно става на „трохи“, когато се смеси с чорбата. Което всъщност не се отразява вкуса 😉

Ако някой отиде до О преди мен и има късмета да вкуси от вълшебната норвежка рибена чорба, моля да сподели до колко моята рецепта се доближава до тяхната.

Sun Stamsund

В Стамсунд Слънцето не залязва току-тъй.

Голяма чуденка беше с коя рецепта да дебютирам в кулинарния блог на Алмака. Отредена ми е рубриката с десертите, а така любимата ни тарт „Татен“ вече е публикувана в другия блог. За мен е трудно да разделя готварските идеи от споделянето на филми, музики и книги, защото храненето на тялото и душата са обвързани. Разбирате, че разделното хранене няма да бъде обект на моите рецепти. Ако непростимо нарушавам правилата, моля, домакинът да ме извини.

В крайна сметка, след отдаване необходимото на деня на благодарността и новото божоле, идеята откраднах спонтанно и с мир в душата, че проблемът е решен, се залових да правя тиквен пай.

Рецептата, която използвах, е смесица от предложенията в „Малка книжка за есента“ и „Всичко за печенето„. Първата не притежавам, но за мой късмет в блогосферата вече се публикуват извадки. Сигурна съм, че цялата книжка, колкото и малка да е, си заслужава. Още повече след хвалебствията, които на писах за „Малка книжка за Великден“, всички очаквахме силно продължение.

За тестото с диаметър 30 см за форма за печене с диаметър 28 см:
• 250 г брашно
• 120 г студено масло, нарязано на парченца
• 1/2 ч. л. сол
• 2 с. л. захар
• 3 – 4 с. л. студена вода

За пълнежа:
• 3 яйца
• 700 г тиква
• 160 г захар
• 1 ч. л. канела
• 1/2 ч. л. смлян карамфил
• 1/2 ч. л. смлян джинджифил
• 100 мл течна готварска сметана

За украсата:
Орехи и/или сметана

Описвам технологията в приложения от мен ред, разбира се, ако не ви изглежда съвсем логично, можете да си персонализирате хронологията. Хубавото на пайовете е, че не се очаква от тях да втасват или да бухват, така че нямате времеви препятствия.

Тиквата се изчиства и се нарязва на големи парчета, както можете да видите тук:

тик-тикСлагате я да се вари в тенджера с малко вода и се захващате с тестото. Тъй като тестото е маслено, не се налага използването на миксер. Като оформите първо трохи, а после една мазна топка, я прибирате в хладилника за минимум 30 минути. През тези минути можете да се захванете с пълнежа.

Разбивауреди на инквизициятате яйцата със захарта и подправките, добавяте сварената тиква и сметаната. За миксирането на тази смес можете да използвате електрически уреди  или каквито и да е други бъркалки. Това на картинката не е форцепс, а уредите, които използвах за тази „Unplugged“ версия на тиквения пай.

Когато сместа добие вид на повръщано, можете да се върнете към тестото и да го подложите на масаж с точилка до получаването на кора, с която да застелете дъното и стените на формата за печене.

За почти цялата технология на рецептата можете да се лишите от блендери и миксери, за печенето вече използвах електрическа фурна, не съм клала огньове, т.е. 180 градуса за 40-50 минути. 15 минути преди края на печенето наредих украсата. Ако пишех за издание на леля Ог, бих споделила, че съм украсила с мариновани мишешки мозъци. Нали нейният специалВоалаитет са карамелизираните плъхчета на клечка. Но за да нямаме отлив от читатели и последователи, визирам вегетарианци и природозащитници, ще напиша, че съм използвала орехи. Пак в чест на природозащитниците ще отбележа, че това експериментално издание на тиквения пай не беше тествано върху животни, а само върху хора, т.е. доброволец 1 брой, който по настоящем е жив и здрав и му пожелаваме все така да бъде.

Има някои жени, които са известни с това, че плънката винаги им стига. Разбирате ли – нито недостатъчна, нито излишна. Е, аз не съм от тези. Плънка остана. Но пък има едни други жени, които умеят да претворяват материята в мъфини. Е, този път съм от тях. На останалата плънка добавих един бакпулвер с ванилия, олио и брашно на ОКО до получаването на тесто за кекс, което послушно се точи на ленти.

кексчетата

Всичко това се случи с любезната музикална подкрепа на Белослава и Мери Танева, и по-точно албумите им „Улици“ и „Среднощно парти“. Васко Петров също се обади на една-две песни.оооранжево

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав