Бадемова пита (a.k.a. Galette des Rois)
Из един анимационен филм:
Герой 1: – Става въпрос за моята резон д’етр! (*)
Герой 2: – Това марка мюсли ли са?
Герой 3: – Май е десерт.
Както виждате, няма никакъв смисъл да се стряскате от словосъчетания като „от кутюр“ и „льо кок спортиф“. В най-лошия случай ще се окаже десерт. На вашето внимание представям „Галет де роа“ или иначе казано „Бадемова пита“.
При мен беше поръчково изпълнение, т.е. една приятелка си поръча въпросния бадемов сладкиш в началото на януари, както традицията повелява. Допуснах известно закъснение заради бадемите. Оказа се трудно за намиране по магазините бадемово брашно и се наложи да го произведа със собствени и малко чужди усилия. От сега ви предупреждавам, ако тръгнете по моите стъпки, че беленето на сурови бадеми е много пипкава работа, дори и след накисване във вода. По-удовлетворително ще ви излезе да избродирате „Тайната вечеря“. Поне господин Вилер от Хамбург би се гордял с вас. Редно е да подам сигнал и за огромната пазарна ниша, която зее на българския пазар относно многолистното тесто с масло (бутер тесто). Наложи се да избирам измежду възможно най-малко гадните варианти с маргарин.
За бадемовата пита се нуждаете от следното:
– 2 пакета бутер тесто
– 2 яйца + 1 жълтък
– 150 гр бадемово брашно
– 150 гр захар
– 50 гр разтопено масло
– малко ром (ромът беше свършил, та употребих уиски (и по-точно скоч) по логиката, че уискито върви с бадеми 🙂 )
Технологията е най-простата, която можете да си представите. Приготвяте крем с всички съставки без тестото и жълтъка. Ще намерите и рецепти с яйчен крем и/или бадемова есенция.
Идеята е да запечатите крема между долната и горната кора.
Правят се също украси с остър нож, както и дишащи дупчици върху горната кора, след което кокетно се намазва с жълтък.
Печете до златисто, като кремът във вътрешността се втвърдява и позволява безпроблемно рязане с нож при поднасянето.
Веселяшкият вариант на сладкиша включва малка фигурка, която се скрива като късметче в крема, и картонена корона. Сещате се, че който намери фигурката без да си счупи зъб, има честта да поноси короната. Със счупен зъб короната пак става за носене, но кралят не би бил особено шармантен. Този десерт винаги ме подсеща за песента „Походът на влъхвите“, която пък препраща автоматично на филма „Хористите“. Песента е по-здравословно да си спестите, но филмът е за-дъл-жи-те-лен (***)! Тези, които описват детските хорове като „малки изчадия, които пеят“, да имат предвид, че филмът е доста буквален.
(*) Raison d’être – смисъл на живота, св. съч. готв. (**)
(**) Св. съч. готв. – Свободни съчинения на готвача
(***) Ако много ви е стегнала шапката или короната, терапевтично препоръчвам песента за Пепино.
m4nja 