Шоколадов мус „Ел корасон“

Има някои неща, които са непрактични, безсмислени или откровено вредни. И все пак ги правим. Не мога да се аргументирам, че е по-добре да си правите домашен шоколадов мус, вместо да си купите от магазина. Нито от ценова гледна точка, нито от здравословна (дори и калориите да не са ви проблем, все ще се промъкне някой соев лецитин да развали доброто впечатление). Но ако обожавате шоколад, няма да са необходими аргументи, стига да ви подскажа, че предстои нещо леко, тъмно и с дъх на ром. И не става въпрос за кубинец, който играе салса.

Използвах смесица от тези две рецепти – 1  и 2.

Съставките са банални като в песента:

• 4 яйца, разделени на белтъци и жълтъци
• 150 грама тъмен шоколад
• 80 грама захар
• 100 милилитра сметана
• 100 милилитра прясно мляко
• 1 супена лъжица какао
• 1 супена лъжица нишесте
• щипка сол
• 1 капачка ром
• малко лимон

Уточнение за количеството на съставките – използвах пропорциите, които предлага момичето. Момъкът от Фкусно е забъркал една трилитрова доза, която не можах да си обясня с друго освен със синдрома ех-да-стана-някога-сладкар-ама-господар-че-да-ям-да-ям-както-аз-си-знам.

Технологията не е най-най-сложната, но ако сте начинаещи и омлетите ви все още са с черупки, по-добре не се захващайте. Четох из блогосферата за разпльокнати по пода яйца, които кучето дояло; белтъци, които си останали течни… и други лични трагедии.

Първа стъпка – разтопяваме шоколада на водна баня:

Разбиваме жълтъците с половината количество захар и какаото. Слагаме млякото да кипне и му добавяме нишестето като размиваме добре да няма буци. Добавяме жълтъчената смес и рома към млякото.

Напомням, че работим за аериран крем, а не за течно тирамису. Затова подлагаме яйцата на топлинна обработка, т.е. горната смес на котлона докато се чуе „лъб-дъб“. И разбира се, бъркаме сместа добре, защото правим фин десерт, а не нишесте от ведомствен стол с дъх на загоряло.

Когато сме готови с крема, го махаме от котлона, а след това го прибираме в хладилника.

Време е за белтъците, другата половина от захарта, щипката сол и малко сок от лимон. Всичко това се разбива на сняг. А с подобрителите, този сняг спокойно може да се нарече „меренге“.

При разбиването на белтъците на сняг моят Рубино (така пише на миксера – марка „Елит“, модел „Рубино“) се поузори. За първи път му се налагаше да бръмчи на четвърта степен толкова продължително. Започна да му се нагрява дръжката, а аз мислено го окуражавах с „Давай, момчето ми, давай“. С няколко почивки стигнахме до заветния резултат, а именно пяна с формата на човка:

Или две 🙂

За сметаната имате избор – да използвате готова бита такава, както във видеото, или сами да си я разбиете (ако миксерът не е окончателно прегрял).

Когато се сдобиете с пухкава сметана идва най-деликатният момент, а именно да смесите с лъжица крема, меренгето и сметаната. Задължително е да използвате само бавни и нежни движения, за да не се загуби обемът, който е постигнат с толкова труд.

Не сервирайте в чинийка, за да не изглежда като гонце.

Едно от предимствата на домашния спрямо купешкия мус е, че ви остават тенджери и съдинки с шоколад.

Дори и с риск да обречете следващите 9 поколения да им вали на сватбите, за нищо на света не пропускайте възможността да оближете където шоколад е останал.

ПП Който познае защо думата „аериран“ води към Силвия Кацарова, ще получи награда.

Реклама

Олимпийски лимонов кейк

Причината да се захвана с ронливия лимонов кейк на Мери Бери бяха лимоните, които отлежаваха вече втори месец в хладилника. Бяха личен подарък от вечния градинар, т.е. био-органик до последната семка.

Според оригиналната рецепта се нуждаете от:

• Фино настъргани корички от два лимона
• 225 гр размекнато масло
• 225 гр захар
• 275 гр брашно
• 1 бакпулвер
• 4 яйца
• 4 с.л. мляко

За хрупкавия топинг:

• Сок от два лимона
• 175 гр захар

Първо си изрязвате прилежно ноктите, за да не обогатите кейка с ненужни съставки, след това преминавате към рендето и стъргането на лимоновите кори. Добрата новина е, че стъргането на корите е най-трудоемката част от приготвянето, следва смесването на всички съставки в купа.

Първата девиация от протокола на Мери беше маслото, защото наличното количество се оказа малко, та допълних с едно маскарпоне, изостанало от предишно тирамису. След разбиване с миксер за 2-3 минути тестото се получи приятно мазно с лек лимонов аромат. За първи път изпробвах керамична форма за кекс. Не знаех дали и на нея приляга да се намасли, но като за първи път никога не е излишна малко смазка. Още докато се печеше, ухания на лимон заляха цялата кухня.

Съвсем искрено си признавам, че съм очарована от керамичната форма. Кексът се изпече равномерно, а после съвсем безпроблемно напусна формата. Ура!

Тук забравяте за хрупкавия топинг, защото суровината за него се превърна в лимонада или както е по-модерно да се казва – цитронада. Захарта е на вкус, може да я заместите с мед, ако сте от ортодоксалните лимонададжии. По липса на електрически уреди за производство на сок, лично запретнах ръкави и раз-два, дясна ръка, лява ръка, мускули, маса…

И понеже албумът „Пропаганда, хромозоми, силикон“ е силно социално ангажиран, предлагам един такъв филм с лимони. Предупреждавам, че не е смешен. Ако ви се иска нещо смешно с лимони, по-добре четете Чудомир.

ПП Смених работното заглавие от „Арабски прочит на читроновия кейк на Мери Бери“ на „Олимпийски лимонов кейк“, защото олимпийското е по-актуално в момента, кейкът се получи перфектно пръстовиден и спокойно можете да си изпечете пет дози за получаване на емблемата, а се оказа че кейкът се допълва прекрасно със сладка лимонада, както в песента „Ооолимпияда, сладка лимонада…“