Неделните ми хлебчета

На припек

Готово!

Мхм.

Печени картофи с бекон и сирене

Появата на конопените картофки по-долу ме накара да се замисля, че в този блог не се обръща достатъчно внимание на картофите, а както знаем, едва ли има зеленчук, който да заслужава повече! За това запретвам ръкави и се заемам с тежката задача да запълня празнината, която е зейнала в раздел „картофени рецепти“…

Ъъъ, да, може би е време да се направи раздел „картофени рецепти“…

Но да се върна на темата. В една от дебелите книги на Джейми Оливър веднъж попаднах на доста любопитна рецепта за печени картофи, пълни с бекон и аншоа. Не си падам особено по аншоата, за това пробвах да одомашня рецептата като й придам по-нашенски аромат. За да приготвите картофи, пълнени с бекон и сирене, ви трябват:
– картофи
– бекон
– сирене
– подправки – имате право на избор, за традиционалистите предлагам шарена сол или чубрица, а за любителите на по-различните аромати – мащерка или розмарин
– зехтин за готвене
– морска сол

Подбирате няколко едрички картофа, смятайте по 2-3 на човек и ги измивате добре с четка за да падне пръстта. Най-удобно би било ако още в началото надупчите всеки от тях с вилица по 2-3 пъти за да не се напукат докато се пекат. След това се захващате с нелеката задача да навлезете в дебрите на кухненския хаос и да издирите онзи инструмент за белене на картофи, в единия край на който има дълбачка! Ако нямате такъв или въобще не се сещате за какво става дума, можете да се въоръжите с достатъчно остър нож, с не много широко острие. Хващате един картоф в едната ръка и нож в другата, оставям на вас да изберете къде е ляво и къде дясно, и започвате да дълбаете. Идеята е да направите каналче с отвор от към тясната страна на картофа, достатъчно широко за да съберете повече пълнеж и достатъчно плитък, за да не излиза от другата страна. Оставете малко парченцето от издълбаното за да го ползвате като капаче. Ето така:

Нарязвате сиренето на парчета с подходящ размер, поръсвате ги с подправките по избор и ги завивате с бекон. Напъхвате всичко в картофа и затапвате. След като се справите с пълненето, намазвате всеки от картофите с малко зехтин и поръсвате с морска сол. Ако сте от тези, които обичат да ядат коричката, тази последна стъпка ще ви гарантира приятна хрупкавост. Слагате във фурната и печете около 45 минути на 175 градуса. Не приемайте цифрите на доверие – когато усетите, че кухнята се носят приятни аромати на печено, натиснете картофите с вилица – ако поддават, значи са готови.

Сервирайте със зелена салата и имайте предвид, че печените картофи с бекон и сирене изпиват доста червено вино!

Реклама

Чийзкейк „La vie en rose“

Бързам да изляза с едно леко и пролетно предложение преди козуначената вълна да залее кулинарните блогове. Рецептата е от арсенала c експресни менюта на Джейми Оливър. Е, не е като „30 секунди с Жак Пепен“, но Джейми все пак е по-млад. Сигурно ще ви отнеме около 15 минути. 🙂

Нарекох десерта „Живот в розово“, защото основен акцент са ягодите, които трябва да бъдат узрели и ароматни. На правилните ягоди ще попаднете или след дълго търсене, или спонтанно, когато най-малко очаквате. Тъкмо във втория вариант рецептата е особено подходяща, защото е бърза, лесна и превръща ягодите в ефимерно усещане за щастие без угризения за поетите калории.

И така, ако попаднете на изкусителни ягоди, не се чудете, а действайте. С това не призовавам да берете от чуждите градини, действайте само ако са за продан!

Необходими уреди и материали:

–          1 пакет бисквити (може и от здравословните),

–          400 гр заквасена сметана,

–         100 гр  сирене крема,

–          Захар на вкус,

–          Ягоди,

–          Ванилова захар

Приготвих чашки за персонални дози. Предимството е, че не се налага да се реже чийзкейка на парчета и автоматично елиминирате проблема с гъстотата на крема. След като въоръжите всеки с по една лъжица за нападение на ягодите, никой не се интересува с какъв вискозитет е вашия чийзкейк.

Основните пластове на това произведение са три – бисквити на дъното, розова смес по средата и декоративни ягоди на повърхността. Розовата смес се състои от заквасена сметана, сирене крема, накълцани ягоди и захар на вкус. Декоративните ягоди се поръсват с ванилова захар и малко трохи от бисквити.

За съжаление, забравих да снимам крайния продукт преди да го сложа в хладилника, а след като го извадих от там, изчезна почти мигновено. За компенсация се сбогувам с три изпълнения на „Живот в розово“. Разбирате, че розовото има някои нюанси, както и хорските представи за щастие са безброй …

 

Andrea

Zaz

Tikay

ПП След настояване от страна на феновете се наложи пак да забъркам една доза и воала готовия продукт:

Този път порциите не бяха индивидуални и за по-сигурно сложих един желатин при сиренето и заквасената сметана.

Предложените по-горе пропорции наблягат на сметаната пред сиренето, което си е лично мое усещане за чейзкейк – лек и кремообразен.

 

Конопени картофки

Малко ни поомръзнаха онези печени картофки с розмарин, зехтин и счукан чесън, нали? Ето я алтернативата – печени картофи на тава с конопено олио, куркума и канела.

Нарязвате пресните картофи в една тава, поливате ги внимателно с конопеното олио, разбърквате. Посолявате, поръсвате добре с куркума, напудряте с малко канела и мащерка и ги хвърляте във фурната за на  градуса (на шишето пише, не загрявайте повече от 180 градуса, защото се разпадат скъпоценните мастни киселини) . От време на време се сещайте да ги обръщате, за да не прегорят само от едната страна.

Нещо ми подсказва, че на тези картофи ще отива портокалов сос, но сега съм твърде гладен, за да го измисля. Имайте предвид и наминете пак, може да съм го измислил.

А ето ги и тях!

 

Екстремно тофу със спанак

Преди седмица-две (докато се наканя да запиша рецептата, минаха 2-3 месеца) ми се обадиха едни приятели, въоръжени с въпрос – „Купихме си уок, кажи някоя рецепта, че не се сещаме какво да готвим в него!“ И аз леко дадох на заето, защото единственото, което ми хрумна, беше пиле със зеленчуци в соев сос + гарнитура ориз. Добре, ама аз не съм по баналните работи! Не мога така да се излагам с някаква ламерска рецепта. Пък и не става тая работа само с много соев сос, захар на кило и пилешки бульончета. Още повече, че напоследък на няколко пъти се случва да ходя в азиатски ресторанти, в които има такива неща, които с думи не могат да се опишат. Затова реших, че ще се прицеля високо и ще преследвам техните вкусове. Предупреждението е в заглавието, да си знаете.

За този кулинарен експеримент ще ви трябват следните продукти: (на пръв поглед нещата изглеждат малко, като количество, но истината е, че сам човек се поозорва, така че това са продуктите за 2 порции.)

– 1 чаена лъжичка лют червен пипер (едро смлян)

– 1 чашка за еспресо пълна със зехтин

– сокът на 1/2 лимон

– 1 супена лъжица соев сос

– 100 гр. спанак

– 150 гр. сурово тофу

– 1 чаша ориз

– 1 супена лъжица сусам за хрупкавост.

Няколко часа, да речем 8, преди да започнете да готвите, изсипвате лютия червен пипер (чилито) в чашката със зехтина и разбърквате. Чудесен начин, как да си направите olio picante и после да си го ползвате и за спагети. Ако сте много ербап, счукайте на много ситно лютия червен пипер.

Преди да подходите към същинското готвене, сложете ориза да се вари. За това ястие използвах ориз, на който пишеше „суши ориз“. Хубавото му е, че бързо става готов, не се разкашква и стои лепкав, идеален е за ядене с клечки. Една чаша с 2-2,5 чаши вода се приготвя за около 15-20 мин. Сложете и кърпа под капака, след като го дръпнете от котлона.

Нарежете тофуто на кубчета, не много дребни, да речем 1x1x1см и го изсипете в една купичка. Залейте с лютото олио (заедно с парченцата лют червен пипер) и разбъркайте. Тиганът или уокът трябва да са предварително подгряти и то добре. Изсипвате съдържанието на купичката в тигана и започвата да подмятате. Ако ползвате уок, няма да отнеме време преди кубчетата да станат златисти на цвят. Когато това стане, ги пресипете в купичката, от която ги взехте.

Преди да метнете спанака в тигана, трябва да го кипнете. Това става много бързо. Подходете към него, също както към броколи. Вряща вода със сол, сипвате спанака (замразен или пресен, няма значение), варите за 5 минути и отцеждате. Сипвате малко зехтин или олио в преварително подгрятия тиган (уок) и прехвърляте спанака от гевгира в тигана. Подправяте със соев сос и лимонов сок на вкус. Целите се в нещо, което е хем солено, хем кисело. Не забравяйте да подмятате 😉

За има-няма 5 минути спанакът е готов. Изсипвате го в една по-голяма купа и го поръсвате със сусаменото семе. Добявяте и вече приготвеното тофу и хубаво разбърквате.

 

Ето го и крайният резултат!