Архив

Monthly Archives: април 2015

Бързата работа не е срам за майстора в този случай. Колкото повече се мотаеш, толкоз по-калпав ще става спанакът. Затова го хващаш, докато още поскърцва от прясност, измиваш около 250 гр., (почистваш – малко досадна работа, ако можеш да намериш вече почистен е голям кеф ) изтръскваш, но не чак толкова, че да не остане грам вода по него и го оставяш за малко на страна. Изсипваш 2 супени лъжици сурови кедрови ядки в един тиган с една капка зехтин и ги обръщаш за 2-3 минути, тъй щото да станат златисти на цвят, нали. Заделяш си ги в една чинийка и се заемаш със соса. За соса или, както му викат сега по народному – дресинг (това не е кисело мляко с чесън и копър, това е дресинг. Е, добре!), ще ти трябва сока от един лимон с разтворена в него една лъжица мед (пълничка). Разбъркваш хубаво, доколкото е възможно и го оставяш за минута-две. Връщаш се към спанака. Нарязваш го на едро и го слагаш в купата за салата. Полагаш нежно върху него кедровите ядки. Нарязваш 2 домата. Накълцваш на едро шепа орехови ядки и ги мяташ в купата. За баланс, гарнираш с 5 парчета бяло саламурено сирене. Изсипваш лимоновия сок с меда равномерно върху цялото това нещо, малко зехтин, сол, черен пипер и разбърваш. Изчакваш 5 минути, за да поеме вкусове и аромати от всичките чудесии и се отдаваш на блажено хрупане! Добър апетит!

Advertisements

Отдавна исках да сложа цветна украса на сладкиш и какъв по-добър повод от това от Цветница.

Единственото условие беше цветовете да са от ядливи растения, в случая виолетки и сливов цвят. След този избор нямаше друго възможно име за тортата от „Виолета Валери“.

За тези, които са позабравили главната героиня на „Травиата„, могат да си припомнят поне онова известното парче тук:

А защо ароматът на виолетки, нежният сливов цвят и капки тъмночервено сладко са като куртизанката Виолета Валери, нейната любов и обречената й от болест младост, можете да научите чрез „Дамата с камелиите“ или бърз сърч за живота на Дюма син. Ако пък предпочитате поезията пред белетристиката и документалистиката, то Пиер дьо Ронсар, който според жълтите издания бил българин, го е казал така:

„Природата как зла е,
щом цвят така разкошен трае
от сутринта до вечерта.

Повярвай ми, о малка моя,
дордето младостта е твоя,
на дните й се радвай ти.
Цвета й късай днес щастлива,
че старостта немилостива
и твоя чар ще похити.“
Моля, отбележете, че инж. Донев също се е изказал по въпроса (не се препоръчва за почитателите на класическото изкуство, оперирани от чувство за хумор):
TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав