Бързата работа не е срам за майстора в този случай. Колкото повече се мотаеш, толкоз по-калпав ще става спанакът. Затова го хващаш, докато още поскърцва от прясност, измиваш около 250 гр., (почистваш – малко досадна работа, ако можеш да намериш вече почистен е голям кеф ) изтръскваш, но не чак толкова, че да не остане грам вода по него и го оставяш за малко на страна. Изсипваш 2 супени лъжици сурови кедрови ядки в един тиган с една капка зехтин и ги обръщаш за 2-3 минути, тъй щото да станат златисти на цвят, нали. Заделяш си ги в една чинийка и се заемаш със соса. За соса или, както му викат сега по народному – дресинг (това не е кисело мляко с чесън и копър, това е дресинг. Е, добре!), ще ти трябва сока от един лимон с разтворена в него една лъжица мед (пълничка). Разбъркваш хубаво, доколкото е възможно и го оставяш за минута-две. Връщаш се към спанака. Нарязваш го на едро и го слагаш в купата за салата. Полагаш нежно върху него кедровите ядки. Нарязваш 2 домата. Накълцваш на едро шепа орехови ядки и ги мяташ в купата. За баланс, гарнираш с 5 парчета бяло саламурено сирене. Изсипваш лимоновия сок с меда равномерно върху цялото това нещо, малко зехтин, сол, черен пипер и разбърваш. Изчакваш 5 минути, за да поеме вкусове и аромати от всичките чудесии и се отдаваш на блажено хрупане! Добър апетит!
Monthly Archives: април 2015
Торта „Виолета Валери“ или „Безгрижната сладурана“
Отдавна исках да сложа цветна украса на сладкиш и какъв по-добър повод от това от Цветница.
Единственото условие беше цветовете да са от ядливи растения, в случая виолетки и сливов цвят. След този избор нямаше друго възможно име за тортата от „Виолета Валери“.
За тези, които са позабравили главната героиня на „Травиата„, могат да си припомнят поне онова известното парче тук:
А защо ароматът на виолетки, нежният сливов цвят и капки тъмночервено сладко са като куртизанката Виолета Валери, нейната любов и обречената й от болест младост, можете да научите чрез „Дамата с камелиите“ или бърз сърч за живота на Дюма син. Ако пък предпочитате поезията пред белетристиката и документалистиката, то Пиер дьо Ронсар, който според жълтите издания бил българин, го е казал така:
щом цвят така разкошен трае
от сутринта до вечерта.
дордето младостта е твоя,
на дните й се радвай ти.
че старостта немилостива
и твоя чар ще похити.“