Архив

Monthly Archives: март 2016

Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

  • 500 гр брашно
  • 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
  • сол
  • 175 мл вода
  • яйце или мляко за глазиране

За плънката

  • 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
  • 450 гр картофи
  • 200 гр лук
  • 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
  • сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

Реклама

Според историческите източници това е една прастара зеленчукова супа. Толкова стара, че рецептата се е изгубила и в днешно време съставките варират от тези за най-обикновена градинарска супа с всякакви зеленчуци до зеленчукова супа с макарони и бекон. Последното съм го гледал в изпълнение на Джейми Оливър. На картинка изглежда примамливо, но за вкуса съм малко скептичен. Сигурно за експеримент става. В моя вариант супата не съдържа месо. Мисля, че за месото си има достатъчно други хубави супи. Освен това винаги съм смятал, че не е никакво предизвикателство за сготвиш супа с месо. Та значи ето какво слагам аз:

  • 1 глава лук нарязана на ситно
  • 1 зелена чушка нарязана ситно
  • 1-2 домата, нарязани на кубчета
  • 3-4 скилидки чесън
  • половин чаша зърнени неща – боб, леща, грах, пшеница
  • 1 морков
  • да речем, около 50 гр. целина, нарязана на малки кубчета
  • няколко пера от целината
  • черен или зелен пипер
  • риган
  • много малко червен пипер, защото нали има чушка
  • сол
  • олио за запържване и зехтин за след това
  • по желание на гладните, може да се сложи и една (много) люта чушка.

Приготвянето става по следния начин. Лукът се запържва с олиото в една тенджера, така че хубаво да се поразтопи. След като това стане се изсипват първо нарязания морков и целината, а след това нарязаната чушка. Бъркане, задушаване, бъркане, задушаване. Ако сте решили супата да е люта сега е момента да запържите и лютата чушка в олиото. Добавяте зърнените неща и отново бъркате. Когато решите, че нещата изглеждат достатъчно добре, заливате с, да речем, литър и половина вряла вода. Поръсвате със сол, черен пипер и риган. Два-три плясъка зехтин. Изсипвате доматите и ситно нарязания чесън и оставяте да се вари на бавен огън. Добре е да се повари по-дълго – някъде към половин час или 45 минути, за да се сварят добре зърнените неща. Когато това стане, сервирате гореща и украсявате с перата от целината. Красота!

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав