Архив

Author Archives: c00kingm0nster

Продукти
За блатовете:
225 г черен шоколад с високо съдържание на какао
175 г масло, нарязано на парченца
1 ванилия
2 ч.л. инстантно кафе
100 г смлени сурови бадеми
2 препълнени с.л. брашно
1 ч.л. сол
5 яйца
140 г кристална захар
Около 10 броя пресни малини или други горски плодове
6 суп.л. малиново сладко
За крема:
500г маскарпоне , 300 г рикота, 100г захар
За глазурата:
140 г черен шоколад, начупен на парчета
100 мл течна сметана
За декорация:
Пресни малини,
Суров шам фъстък
Технология

Блатовете напомнят класическото гато о шокола, но имат бадеми като бонус. Разтопете шоколада и маслото на водна баня и оставете за изстине. Добавете към него ванилията и кафето. Добавете смлените на ситно бадеми. Сложете в отделна купа брашното и солта. Разбийте с миксер яйцата, докато удвоят обема си. Трябва да станат доста пухкави, поне 3-4 минути на най-висока скорост на миксера. Бавно прибавете захарта, разбивайте още минута.

Добавете шоколадова смес към яйцата, разбъркайте леко. Прибавете на два пъти сместа от бадеми и брашно, докато разбърквате внимателно с лъжица. Включете фурната на 170 С, застелете с форми с диаметър 23 см форма с пекарска хартия. Разделете мислено сместа на 2 части и изсипете във формите.Ако разполагате с две форми, печете двата блата едновременно. При мен беше последователно.
Пече се на загрята фурна около 15-20 минути – блатовете трябва да са леко влажни в средата и да стоят като недопечени (все пак малко по-сухи от gateau au chocolat moelleux). Оставяте да изстинат, след което се вадят от формите върху решетката.
 
За крема разбъркайте с бъркалка (НЕ миксер!) маскарпонето, рикотата, захарта и ванилията. Не ползвайте миксер, за да не се разводни крема от високите обороти.

За да сглобите тортата сложете единия блат върху чинията за сервиране. Смесете сладкото с намачканите с вилица до пюриране малини (може и замразени, ако нямате пресни). Разстелете добре върху блата. Разпределете равномерно крема върху плодовете без да ги разбърквате, нека да останат един черен и един бял пласт. Поставете горния блат и притиснете леко без да карате пълнежа да се разлива по ръбовете.
За направата на глазурата, пригответе ганаш като кипнете сметаната, начупите шоколада в нея и оставете да се разтопи. Разбърква се до получаванто на хомогенна смес, която постепенно се сгъстява. Оставете да се охлади, след което покрийте тортата с шоколадовата смес. Украсете с малини и сурово кашу.
Охладете за няколко часа и нападайте.
Advertisements

Имате две непознати думи в заглавието? Няма страшно, само лъжица ще ви е нужна да се преборите с този десерт.

От серията летни кремчета бях обещала крем с кайсии и шоколадова заливка. Комбинирах две рецепти и малко се обърках колко захар е нужна, като сложих повечко. Публикувам ви пропорциите заедно с грешката, която за мен се оказа щастлива случайност. Не толкова съдбовна като откритието на пеницилина, но все пак заглуши киселата жилка на кайсиите без да превръща десерта в сорбе. Желатинът също потиска вкусовете, което оправдава двете ванилии (ванилията е вкус, а не аромат, запушете си носа и нищо няма да усетите).

Продукти за 5 порции:
250 г кайсии
120г пудра захар (вместо една супена лъжица)
400 мл течна сметана 30%
2-3 с.л. мед
10 гр желатин
2 ванилии

За шоколадовия ганаш:
150 мл течна сметана
100 г шоколад

Кайсиите се измиват и разполовяват, махат се костилките и се подреждат с отвора нагоре в тавичка. Поръсват се със захар и се пекат под грила на фурната за 5-10 минути. Охлаждат се и се махат кожите. Все едно белите кожа от изгорял на плажа гръб (но вие вече не правите така, знам, че използвате слънцезащита и ядете по 5 плодчета и зеленчука на ден). Пасират се до гладко пюре.

Сметаната, ванилиите и меда се загряват, като се отстраняват от огъня преди сместа да кипне.

За желатина както обикновено – накисва се в 2-3 супени лъжици вода, за да набъбне, после се загрява до втечняване и прозрачност.

Сметаната се добавя към плодовото пюре, добавя се желатина и се разбърква много добре. Разпределя се в чашките за поднасяне и се охлажда 2-3 часа в хладилника.

След 2-3 часа пак се сещате, че имате десерт за довършване и си приготвяте шоколадовия ганаш, като загрявате сметаната и пускате вътре натрошените шоколадови блокчета. Бъркате, докато се получи гладък шоколадов сос. След това се изсипва като втори етаж във всяка купичка.

Забърках десерта, докато вървеше концертът на Мика в Берси от 2016. В интервюто от миналия пост същият споделя, че цени храна в балансирани цветове.

Настоящата панакота е идеалният летен десерт.  Двата топли цвята – бледо оранжевото от кайсиите и светло кафявото на разредения шоколад си партнират чудесно в топлата гама за слънчево настроение, а готовият десерт се поднася от хладилника за разхлаждащ ефект.

Този студен десерт в топли цветове ми припомни историята на едно момиче от общежитието навремето, което работеше като продавачка в „Манго“ и ни издаваше различни тайни от света на модата. Като желязното правило да не съчетаваш в облеклото си повече от три основни цвята. После от слънчевата южна Франция тя замина сезонно в някакво поделение на армията в Шербур, където плащаха повече от „Манго“. Там срещна един готвач. Шербурските дъждове не успяха да потушат страстите, или пък двамата са имали чадъри, ожениха се и той заготви манджи познайте в колко цвята. 😉

На вашето внимание сервирам интервю с набора за готвенето и храната, дадено за списание „Мармитон“. Преводът е от френски на български, постарах се да предам есенцията. Мика говори френски свободно, понякога има творчески подход към подбора на думи.

Mika

– Обичате ли да готвите?
– Когато съм стресиран, готвя. Когато съм наистина притеснен или тъжен, пак готвя. Затварям се в кухнята и готвя по цял ден. Имам сериозна кухня, която е най-голямото помещение у дома и най-важното място, където се усъвършенствам, храня се, работя, готвя. Тук е съсредоточен духът на къщата. Готвя почти всичко, освен това колекционирам готварски книги. Обожавам един американец – Чарли Тротър, за съжаление той почина миналата година. Истински гений на американската кухня, готвеше по-скоро в Калифорнийски стил, но живееше в Чикаго. Издал е страшно много книги, всичките ги притежавам. Имам, разбира се, и библията на Дюкас, която е много важна за всички готвачи. Помагам си с айпада и подробен речник. С айпада в кухнята нещата страшно се улесниха – по всяко време мога да погледна за инструкции и технически детайли по рецептите. Не готвя никак зле.

– Ако Ви поканим на вечеря, какво трябва да приготвим, за да Ви зарадваме?
– Когато някой ме е поканил на вечеря, нещото, което ми прави впечатление веднага, не е сложността на рецептата, а цвета. Цветовете веднага привличат погледа ми. Дори когато съм в ресторант, гледам цветовете в чинията. Мисля си, че ако цветовете са добре балансирани, ще ядем нещо добро. До известна степен е показателно дали ястието ще е полезно за здравето: ако има червено, жълто, кафяво, бяло, от всичко по малко, зелено, разбира се. Наистина оценявам подобаващо, когато хората разбират смисъла на цветовете.

– А ако Вие ни поканите на вечеря, с какво можем да очакваме да ни нагостите в дома Ви?
– Ако ядем вкъщи, най-вероятно ще има салата от леща, агнешко с тартар от патладжани, домашна хрупкава полента, както и задушен в мазнина спанак. Още едно ястие, което обожавам да приготвям, е с добре узрели сезонни домати, най-добре италиански, поширани в зехтин за 4 часа (не съм сигурна, че иска да каже точно поширани, с тази продължителност, по-скоро ще е къкрене). После доматите се сервират с печено телешко. На практика телешкото печено се редуцира,  същото се прави с доматите и магданозена вода. Така се получавa едно много просто, но невероятно вкусно ястие. Бих сервирал и табуле, защото французите имат погрешна представа как се прави табуле. В истинското табуле няма кускус, нито моркови и цялостният изглед е по-скоро зелен, не жълт. Ако обичате, правете табулето като хората. И грешния магданоз слагате – не трябва къдрави, а прави стръкчета.

Бихте ли ни дали адреси на добри ресторанти?
– Има много добри ресторанти във Франция, но за мен „L’auberge de l’ill“ е един от най-добрите по целия свят. Ресторантът се управлява от Marc Haeberlin, като този ресторант е част от хотел, където пък управител е мой приятел Марко. Всичко там е вълшебно и толкова вкусно. Разбира се, имат и 3 звезди „Мишлен“ и заслужено са част от гастрономичната култура на Франция. Отличават се с изключителна човечност и щедрост, което е основното. Не можеш да претендираш за наистина добър ресторант или да си добър в този бизнес без любов и отношение към човека. Усеща се веднага. Ако няма щедрост, любов и страст, няма да бъде така вкусно и театърът няма да проработи. Да приготвиш и да сервираш едно ястие е цял спектакъл. Също като в театъра – има ги кулисите, мизансценът, церемонията, всички елементи, чувствено е. И заради всички тези причини е много трудно кулинарният спектакъл да се получи безпогрешно. Те обаче са гении.
В Париж има един малък ресторант на име „Passage 53“, който се намира ул. „Пасаж де Панорама“ (Passage des Panoramas). Целият пасаж в момента прилича повече на пещерата на Аладин, все едно си застанал пред вълшебната пещера и трябва да заповядаш „Сезам, отвори се“. Преди не беше много интересно там, дори малко мръсно и тъмно, но сега още с влизането в пасажа откриваш един кулинарен оазис, има за всеки вкус – тапас, барове, а между тях този малък френски ресторант, управляван от японец, и в крайна сметка предлага френска кухня с азиатски влияния. Много рафинирано, модерно просто, изчистено, вкусно.

– Внимавате ли какво ядете?
– Да, много внимавам какво ям, защото смятам, че ти си това, с което се храниш. Всъщност ям от всичко по малко. И боклуци ми се случва да ям. Но намирам, че има много скрити удоволствия в едни от най-простите ястия. Ако утре ще се мре, последното ми ядене би било спагети с доматен сос, дори без пармезан. Спагети с хубав доматен сос – за мен това е най-вкусното нещо на света.

*****

След по-горните откровение не остава друго освен да чуем една песен за чай, локум и бум-бум-бум. Авторът се вдъхновил за нея докато вечерял в парижки ресторант и по случайност воайорствал, защото в отсрещен апартамент не били дръпнали пердетата, нито били затворили капаците (все пак парижките прозорци, както сме гледали по филмите, пердета може и да нямат, но капаци хлопат задължително).

ginlemoncheesecakenobake

Много свежа рецепта за чийзкейк без печене, става буквално за 15 минути, идеален завършек на летни гощавки. Първо си сипвате един джин с тоник за творческо вдъхновение. После натрошавате 150 гр бисквити на по-едри трохи като за крамбъл. Смесвате ги с 50 гр смлени бадеми и 2 супени лъжици течен мед. С тази смес постилате индивидуални купички. Количеството ще стигне за 6 по-малки порции или 4 по-големи. За пълнежа смесвате 250 гр маскарпоне, 100 гр рикота (може и извара), 6 супени лъжици пудра захар, настърганата кора не един лимон, сока от същия лимон и 40 мл джин. Смесването може да стане на ръка, но един жест с миксера ще добави гладкост и лекота на текстурата, за които ще сте благодарни, когато дойде време да боравите с лъжицата. След няколко часа отлежаване в хладилника идва моментът на лъжицата.

Рецептата билa специално сътворена в чест на новия Ситроен DS5 . В деня, когато правих този десерт, бях закарала колата на баня в една циганска автомивка на ул. „Симеон“. Като отидох да си я взема, момчетата бяха надупчили музиката и на 30 градусовата жега размятаха гюдериите с амбицията и настроението на „Hasta Que Se Seque … el Malecón“.

Като излязат пресните ягоди по сергиите и се сещам, че имам блендер. Тази година един предприемчив търговец беше разположил чадър и кантарче на тротоара в близост до подлеза на Окръжна и продаваше ягоди от багажника.
На същия тротоар сме виждали и други фигурални композиции през сезоните – през есента циганин излезе от канализационна шахтата, носейки навит на руло килим, а през ранната пролет отруден човек сменяше плочките, когато телефонът му звънна с мелодията от похода на тримата влъхви, обикновено изпълнявана от момчешки хорове с ангелски гласове.

По нашите географски дължини са популярни рецептите за панакота с кисело мляко, по на запад преобладават тези с течна сметана и прясно мляко. Днешната рецепта е със смес от заквасена сметана и кисело мляко. Като излязат хубави кайсии, ще направим една по западен журнал с шоколадов ганаш.

Съставките:
250 гр ягоди
250 гр заквасена сметана + кисело мляко
6 супени лъжици захар поне
1 ванилия, 1 супена лъжица лимонов сок
10 гр желатин

Наличните по супермаркетите пакетчета желатин на прах  са от 10 гр, но и по-малко е достатъчно за тази доза. Ако неизменно свързвате желатина с кравешки опашки и не искате да слагате такива деривати в нещото с претенции за разхладителна наслада, може да се ориентирате към растителен сгъстител. Нишестето и пектинът не придават необходимата еластичност, помислете за агарагар и най-вече откъде да го намерите.

За да се признаe десертът за панакота, а не просто крем, трябва да се люлее като първомайска сланина. При поднасянето не е задължително да я изваждате от купичките и все пак по-лесно са вади от плитки съдове. Много по-важно е да бъде вкусна.

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав