Архив

Author Archives: m4nja

Според историческите източници това е една прастара зеленчукова супа. Толкова стара, че рецептата се е изгубила и в днешно време съставките варират от тези за най-обикновена градинарска супа с всякакви зеленчуци до зеленчукова супа с макарони и бекон. Последното съм го гледал в изпълнение на Джейми Оливър. На картинка изглежда примамливо, но за вкуса съм малко скептичен. Сигурно за експеримент става. В моя вариант супата не съдържа месо. Мисля, че за месото си има достатъчно други хубави супи. Освен това винаги съм смятал, че не е никакво предизвикателство за сготвиш супа с месо. Та значи ето какво слагам аз:

  • 1 глава лук нарязана на ситно
  • 1 зелена чушка нарязана ситно
  • 1-2 домата, нарязани на кубчета
  • 3-4 скилидки чесън
  • половин чаша зърнени неща – боб, леща, грах, пшеница
  • 1 морков
  • да речем, около 50 гр. целина, нарязана на малки кубчета
  • няколко пера от целината
  • черен или зелен пипер
  • риган
  • много малко червен пипер, защото нали има чушка
  • сол
  • олио за запържване и зехтин за след това
  • по желание на гладните, може да се сложи и една (много) люта чушка.

Приготвянето става по следния начин. Лукът се запържва с олиото в една тенджера, така че хубаво да се поразтопи. След като това стане се изсипват първо нарязания морков и целината, а след това нарязаната чушка. Бъркане, задушаване, бъркане, задушаване. Ако сте решили супата да е люта сега е момента да запържите и лютата чушка в олиото. Добавяте зърнените неща и отново бъркате. Когато решите, че нещата изглеждат достатъчно добре, заливате с, да речем, литър и половина вряла вода. Поръсвате със сол, черен пипер и риган. Два-три плясъка зехтин. Изсипвате доматите и ситно нарязания чесън и оставяте да се вари на бавен огън. Добре е да се повари по-дълго – някъде към половин час или 45 минути, за да се сварят добре зърнените неща. Когато това стане, сервирате гореща и украсявате с перата от целината. Красота!

Реклама

Заглавието спокойно може и да е „Зелен пиниз със сос“, но нека да отдадем заслуженото на това ястие, защото наистина се получава доста фино и ефектно.

Оптималното количество за две порции, според мен, е 250 гр. аспержи. За соса използвах два жълтъка, 25гр розе и между 75 и 100 гр. масло. Забелязах рецепти, които препоръчват 125 гр. масло, но според мен това би било прекалено, а аз обичам мазно. Предизвикателството в приготвянето е по-скоро логистично т.е. последователността е важна, за да не се създава излишна паника.

Първо изчиствате и измивате аспержите. Почистването е малко пипкава работа, но е хубаво да се свърши добре, за да не остават конци и да развалят удоволствието. Горният край не се бели. От него се махат само по-твърдите израстъци. Долният  се подрязва около сантиметър и половина и стеблото се обелва тънко с нож, така че да падне повърхностната твърда част. Изплаквате ги добре и ги оставяте засега.

Разтапяте маслото в един съд и изключвате котлона, но оставяте маслото, защото не трябва да изстива.

В едно канче или метална купа, слагате двата жълтъка, виното (може и бяло), щипка сол и малко студена вода. Разбърквате на ръка, след което се заемате да приготвите водната баня за соса. Най-удачно ми се стори това да се случи в тиган, защото тигана е открит и няма опасност водата да кипне неконтролируемо. Сипвате вряла вода в тигана и я оставяте да заври леко в тигана. Докато това стане можете да си подготвите още една тенджера с гореща вода, в която да сварите аспержите.

Когато водата в тигана заври, намалявате малко котлона, така че леко да клокочи и топвате съда с яйцата в него. Бъркате непрекъснато, докато соса се сгъстява. Идеята е да не стават топчета. Готово е, когато е млко по-гъсто от тесто за палачинки. Когато това стане, изваждате от тигана и започвате да сипвате разтопеното масло на тънка струйка, като през това време бъркате чевръсто. С това соса е готов.

Аспержите се варят точно като броколите – 4-5-6 минути във вряща подсолена вода. Според мен не е нужно да ги връзвате, още по-малко със син канап, като Бриджет Джоунс. Когато минат минутите, изваждате, изцеждате и изплаквате със студена вода. Подраждате красиво в една чиния, заливате със соса, поръсвате с черен пипер и готово!

Не вярвах, че омлетът с домати ще е хубаво нещо, докато един път по препоръка на приятел не си взех. От тогава много го тача.

За мен идеалната пропорция е 1 малък домат/1 яйце. В случая взех 5-6 от миниатюрни домата (на етикета пише римски чери домати, каквото и да означава това). Запържваш леко в олио или захтин, поръсваш с малко сол и черен пипер и върху тях пльокваш едно яйце и леко го разбъркваш, така че жълтъкът му да се разтече. Вариантът за омлет, предвижда яйцето да е разбито с малко вода, но на мен това с цялото яйце ми харесва повече, защото е много хубаво, когато на места остават парчета жълтък. Поръсваш малко и яйцето със сол и любимата ти подправка за яйце и закуската ти е готова!

Ето как изглеждат нещата и докато се приготвят.

Бързата работа не е срам за майстора в този случай. Колкото повече се мотаеш, толкоз по-калпав ще става спанакът. Затова го хващаш, докато още поскърцва от прясност, измиваш около 250 гр., (почистваш – малко досадна работа, ако можеш да намериш вече почистен е голям кеф ) изтръскваш, но не чак толкова, че да не остане грам вода по него и го оставяш за малко на страна. Изсипваш 2 супени лъжици сурови кедрови ядки в един тиган с една капка зехтин и ги обръщаш за 2-3 минути, тъй щото да станат златисти на цвят, нали. Заделяш си ги в една чинийка и се заемаш със соса. За соса или, както му викат сега по народному – дресинг (това не е кисело мляко с чесън и копър, това е дресинг. Е, добре!), ще ти трябва сока от един лимон с разтворена в него една лъжица мед (пълничка). Разбъркваш хубаво, доколкото е възможно и го оставяш за минута-две. Връщаш се към спанака. Нарязваш го на едро и го слагаш в купата за салата. Полагаш нежно върху него кедровите ядки. Нарязваш 2 домата. Накълцваш на едро шепа орехови ядки и ги мяташ в купата. За баланс, гарнираш с 5 парчета бяло саламурено сирене. Изсипваш лимоновия сок с меда равномерно върху цялото това нещо, малко зехтин, сол, черен пипер и разбърваш. Изчакваш 5 минути, за да поеме вкусове и аромати от всичките чудесии и се отдаваш на блажено хрупане! Добър апетит!

Мисля, че постната супа не получава вниманието, което заслужава. Рецептите, в които не фигурира масло или телешки/пилешки бульон са ужасяваща рядкост.  Истината е, че е много лесно да направиш супа с парче месо. Дори един кокал е достатъчен, за да се превърне водата в супа. Малко по-трудно е да се направи постна зеленчукова супа, която да няма вкус на умити корени. Смея да твърдя, че съм овладял изкуството на зеленчуковата супа и сега ще ви покажа как се получават нещата.

Може да звучи малко странно, но в основата на хубавата доматена супа стои целината. От нея ще ви трябва около една шепа, нарязана на кубчета. От доматите ще ви трябва една консерва, тоест около 500 гр. Ако ползвате истински домати, ще са ви необходими малко повече, може би 600-700 гр. Естествено, с тези от консервата е доста по-лесно. Моля, не ползвайте доматено пюре. Ужасно е. Ако искате да направите пресните домати с по-интензивен вкус, добавете сушени домати. Ще ви трябва още: една малка глава лук, един малък морков, 2-3 скилидки чесън, 3-4 супени лъжици зехтин или олио (напълно в реда на нещата е да сипете зехтин, колкото ви душа иска). От подправките вземете мащерка, риган и черен пипер, ако доматите са от консерва или бял пипер, ако са пресни. Ако не обичате магданоз си подгответе един малък стрък пресен лук за да поръсите супата накрая. Може и по малко от двете, разбира се. Да не забравяме сол. Продуктите са за две супи. Оставям на вас да прецените, дали искате да сгъстите супата с един малък картоф. Лично аз смятам, че не е необходимо.

Първото действие включва, сваряването на нещо като зеленчуков бульон с малко вода. Участват целината, лука, чесъна и моркова, зехтина и солта. Не отнема много време – около половин час вреж и кипеж на по-силен огън. Водата трябва да е около 2 чаши. Не се притеснявайте да доливате, когато видите, че много се изпарила.

Зеленчуците трябва да се сварят добре и да си пуснат разните работи. За да прецените, опитайте. Общо взето, нещото в тенджерата трябва да има вкус на тънка супа от целина. Когато достигнете момента на убеждението добавате доматите и подправките и разбъркайте. До готовата супа ще трябва да почакате още около половин час бълбукане на слаб огън. Ползвайте капак, защото доматената супа плюе.

След втория половин час, дръпнете от огъня и оставете малко да поизстине, след което я пасирайте добре и voilà, имате доматена супа за вечеря!

Tomato soup for the soul

Ако се притеснявате, че ви е твърде постно, винаги можете да придружите супата с филия с нещо.

Ако Aventinus-а е тежката артилерия на Шнайдер, то това е малкото ѝ сополиво братче с невинния поглед. Зеленко по етикета, някакви растения, ала-бала. ДДС за бирата в Германия е същият, като този на храната. Тази бира спокойно замества едно ядене и по интензивност на вкуса и по калории. Цветът е наситено кехлибарен (може би малко по-тъмен от този на „обикновената“ бяла бира). Типичната освежаваща киселост на пшеничното пиво липсва, а на нейно място идва много силен вкус на хмел. Някъде в далечината се улавят и бледи тръпчиви тонове на ядки. Май с това се изчерпват всичките вкусове, които аматьорът в мен открива в тази бира. За протокола: 6,2%, съдържа не само пшеницен малц, но и ечемичен такъв. Интересна е за едно пиене, но много тежка за ежедневно удоволствие. Записвам си да я опитам в комбинация с храна – на етикета пише, че върви със зеленилка.

ПП. Зеленото по етикета указва био-произхода на пшеницата, ечемика и хмела.

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав