Пайчета от Карелия (чиста проба цървулки!)

Като човек не само посещавал, ами и задържал се по далечни земи, от време на време ме обхваща носталгия. В такива моменти практикувам готвенето като по-евтина алтернатива на пазаруването на самолетни билети. По този случай днес ще си говорим за karaljanpirakka, в превод – пайчета от Карелия, на външен вид  – баш цървулки!

За плънката са нужни следните продукти:

• 200 мл ориз (от този с по-късички зрънца);
• 200 мл вода;
• 1 ч.л. сол;
• 1 л мляко.

Оризът се слага да се вари първо във водата. След като я изпие, добавете млякото. Оставете го да къкри на слаб огън докато набъбне и стане гъстичък – това отнема около час. Не забравяйте да му добавите сол! Оставете го на страни да изстине и се заемете с тестото. За него ви трябват:

• 400 мл ръжено брашно;
• 100 мл бяло брашно;
• 200 мл вода;
• 1 ч.л. сол.

Знаете как става – правите кладенче от брашното, сипвате вътре водата и започвате да месите. Използвайте смес от двете брашна за да поръсите плота, на който ще работите. Меси се лесно и много бързо ще успеете да направите една гладка топка. Разточете я на руло с диаметър около 4-5 см, след което нарежете на около 22-24 филийки. С точилка оформете тънички елипси. В средата на всяка кора, по дължина, сложете от оризовата плънка. Повдигнете внимателно дългите страни и щипейки с два пръста, нагънете ръбчетата, започвайки от средата по посока към двата края, така че да се оформи нещо като лодка или цървулче. Ето така:

Ииии… Да, цветът е малко гаден, от ръженото брашно!

Пече се на силна фурна, около 250 градуса с вентилатор, докато плънката стане златна – около 15-20 минути. Намажете ги с масло с вода (1:1) докато са още топли.

 

Използавйте времето докато добре загънатите цървулки се пекат за да сварите 2-3-4 яйца. Трябва да са много твърдо сварени! Когато поизстинат, обелете ги и ги намачкайте с вилица заедно с около 50 гр масло. Слагате от яйчената салата върху пайчетата и ядете. Много добре вървят (съвсем не по фински!) със зелена салата и червено вино.

 

Реклама

Къри за мрачен есенен ден

Отне ми години за да се науча да харесвам сладките картофи (батати), но след като ми се наложи да ги купувам (много добър източник на вит. А за домашните влечуги през зимните месеци, но влечугите са малки, а картофите големи!), реших да се науча и да ги готвя!

Освен печени с масълце, батати са много подходящи за крем супи, а както се оказва и за къри! Признавам, не е много автентично (сладките картофи идват от другата, по-западната Индия), но в случая избирам вкуса пред традициите!

За това къри ще ви трябват:

• 2 средно големи батата (вече се намират и българско производство, на доста добра цена!);
• 2 чушки (може би червени ще паснат по-добре на цвят);
• джинджифил (на размер колкото половин палец);
• 200 мл кокосово мляко;
• 4-500 гр. обезкостено (и обезкожено) пиле;
• глава лук;
• 1 с.л. къри;
• люта чушка или сушено чили (колкото повече, толкова повече!).

Нарязвате картофите и джинджифила на малки парченца, и ги слагате да се варят в кокосовото мляко. Ако има нужда добавете вода, но малко – колкото да ги покрие. Догато картофите се варят, в друга тенджерка запържете лука с чушките, сложете кърито и добавете нарязаното на залчета пиле. Оставете да се задушава на слаб огън. Не забравяйте сол и пипер!

Сладките картофи са доста твърди и се режат трудно (внимавайте с беленето!), но се сваряват изненадващо бързо. Ще ви трябва не повече от 20тина минути за да омекнат. Пасирайте бавно (плюе!) докато получите приятно хомогенна смес.

Смесете соса и пилето, разбъркайте добре и оставете на огъня още 10тина минути. Ако ви се стори твърде гъсто, добавете малко вода, ако е рядко – оставете го на огъня по-дълго.

Сервирайте с ориз.

И чаша червено вино.

Пайчета от Корнуол

Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

• 500 гр брашно
• 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
• сол
• 175 мл вода
• яйце или мляко за глазиране

За плънката

• 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
• 450 гр картофи
• 200 гр лук
• 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
• сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Добре натъпкани пайчета

С вино или бира, по избор.

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

Чаено парти

Тези дни времето предполагаше редовна консумация на чай, а както е известно, чаят обича вкусотии! В петък вечер събрах сили и направих нещо, което се каня да направя от няколко седмици, а именно опекох т. нар. teacake. Идеята ми дойде след като прочетох симпатичната книжка  „Невероятното странстване на Харолд Фрай“. Издирих подходяща рецепта и събрах сили да се изправя пред предизвикателството известно като „тесто с мая“! За да подсладите чая ще са ви нужни следните продукти:

• 375 гр брашно, аз ползвах бяло и към настоящия момент не се осмелявам без надлежно експериментиране да препоръчам друго;
• 150 мл. прясно мляко;
• 1 яйце, пише от свободно ходещи кокошки и аз, като съвестен готвач и отговорен гражданин, сложих точно такова;
• 50 гр масло;
• 50 гр захар;
• половин кубче мая;
• половин ч. л.  сол;
• 1 ч. л. канела;
• 1 ч. л. кардамон, което може би се пише кардамом, ако съдим по етикета на пакетчето, с което разполагам, но с н ми звучипо-добре;
• половин индийско орехче, настъргано;
• 125гр сухи плодове, сложих стафиди, червени боровинки и нарязани на дребно кайсии.

Маята се добавя към леко затопленото мляко и стопеното масло, смесва се с разбитото яйце и се изсипва в кладенче направено в купчината брашно, захар и подправки. С малко повече усилия от страна на миксера тези неща се смесват, след което се пристъпва към отговорната и лепкава част – месенето на тестото! Не се престарах, но сигурно го мачках 5 минути докато ми се стори достатъчно хомогенно. За да не е прекалено хомогенно обаче в този момент се добавят сушените плодове и отново се размесва. Оставя се да втасва докато топката тесто увеличи обема си двойно. На мен ми отне около час и половина, но ако времето наистина се стопля от утре, има надежда, че в идните дни нещата може да стават по-бързо! Порасналото тесто се разделяна 6 парчета, които се оформят на топки и се разточват на кръгове с дебелина около 1 см. Поставят се върху хартия за печене в тавата и се оставят да съберат сили преди да поемат към печката – за това е нужно около половин, един час. Печенето е бързо – слагате фурната на 170 градуса с вентилатор и след 15-20 минути хлебчетата са готови.

Току що излезли от печката….

Консумират се веднага щом излязат от печката и достигнат температура подходяща за отхапване. Ако не сте си организирали нещата така, че хлебчетата да станат готови за следобедния чай в 5 и ги оставите да изстинат, от собствен опит мога да ви уверя, че затоплени в тостера стават великолепни (и ароматизират цялата къща). Хапват се обилно намазани с масло, ето така:

С повече масълце…

Една по-различна палачинка

Сезонът на ягодите е кратък и едва ли още една ягодова рецепта ще ни дойде в повече. Ето как можете да си направите  „немска“ палачинка в пролетен вариант.

Продукти:

3 яйца

7 супени лъжици брашно

щипка сол и щипка захар

около 300 мл. прясно мляко, може около 100 мл. от този обем да е вода

Изпълнение:

разбиват се яйцата със солта и захарта, добавя се половината от прясното мляко, след това и брашното, разбива се добре (с тел не е трудно, но може и с миксер), а накрая се добавя останалото мляко.

Намазват се стените на тавичка (може пирексова, правъгълна или кръгла ) с масло, изсипва се сместа и се пече на 170 градуса около 30-40 минути. Имайте предвид, че ако сместа е по-гъста (зависи все пак от брашното) палачинката става по-дебела, а при по-течна смес става по-пухкава и красиво се изкачва по стените на тавичката, така че може да се напълни от вътре с плодове.

Възможно е също така да се пече и в малки кръгли съдове/купички, което дава възможност да се приготвят индивидуални, пълнени с плодове и сладолед палачинки.

Печената палачинка се различава по вкус от стандартните палачинки (класиката си е класика!) на тиган, но  си има своите предимства – диетична е, а и се приготвя по-бързо и не се налага дълго да се стои пред печката.

Алтернативна палачинка

Разбира се, една правилно позиционирана топка сладолед никога не е излишна!

Петъчен глад

С нястоящата рецепта искам да натъртя пред основателя на блога необходимостта от рубрика „бързо и смело петъчно меню за мързеливи работливци“! Представям си, че в нея ще се разказва за това как може да си приготвим нещо вкусно в края на работната седмица, когато вече сме уморени и не ни се ще да се размотаваме часове наред в кухнята!

Съвсем в духа на тази потенциална рубрика, днес, петък 13ти, ще ви разкажа как си направих солен кекс  или ако искам да звуча по-така, зеленчуков пай! Изглежда така:

А се приготвя ето така:

Взимате тесто и плънка, подреждате ги на слоеве и печете!

Или по-конкретно, за тестото смествате:

• 3 чаши прясно мляко;
• 125 мл олио;
• 3 яйца;
• 1 супена лъжица бакпулвер;
• половин чаена лъжица сол;
• 3 супени лъжици настъргано сирене (може да е кашкавал или нещо по-твърдо, тип пармезан)
• 12-15 (препълнени) супени лъжици брашно.

Разбърквате всичко добре, така че да се получи тесто значително по-гъсто от това за палачинки, но значително по-рядко от това за питка.

Продуктите за плънката изберете сами в зависимост от това какво ви се яде тази вечер – може да сложите зеленчуци,  месо или морски дарове, единственото изискване е сместа да е „мокричка“. Аз запържих лук в малко олио, добавих маслини и печени чушки, задуших сместа за около 5 минути, след което сложих натрошено сирене. Като подправка  добавих мащерка.

Включете фурната на 175 градуса без или 150 гоадуса с вентилатор.

Избирате си подходяща тавичка или кексова форма и вземате необходимите мерки за да не залепне печивото – знаете упражнението, намазвате дъното с олио, поръсвате с брашно. Изсипете вътре половината тесто, добавете лъжица по лъжица плънката, след което покрийте с остатъка от тестото. Печете докато получите приятно златист цвят, а по клечката за зъби не залепва тесто.

В този си вид, соления кекс, още познат като зеленчуков пай, върви добре със салата и вино!

Мъфин шарения

Паят, който не беше

От много време си бях наумила да направя пай със спанак и сьомга, дори рецепта изрових, но не би – рибата се оказа сериозно развалена! Благодарение на това днес обядвах с ето тази вкусотия!

Бегом към кухнята за бърз и лесен обяд! Или вечеря.

За масленото тесто трябват масло и брашно. Едно стандартно пакетче от първото ( иначе казано 125 гр) и 200-250 гр от второто. Също едно яйце, сол, мааалко захар и сушен розмарин. Всички съставки се смесват на ръка или с миксер, след което с точилка се постига желаната кръгла и равна кора, малко по-голяма от основата на тавата, в която ще се пече пая.

За нуждите на плънката задуших с малко лук един плик замразен спанак, от онзи на кубчетата. С това разполагах, макар да съм убедена, че спанак на листа ще осигури по-добра консистенция. Не забравих солта, добавих чер пипер и маслини. След като махнах сместа от огъня, сложих половин пакетче настърган пармезан, две яйца, мааалко брашно (беше ужасно течно, проблем, който може би ще се избегне с употребата на пресен спанак на листа) и натрошено сирене.

Следва сглобяването – отдулу кората, после плънката, завивате краищата на кората навътре и нахвърляте на повърхността нарязани на филийки домати.

Пекох го около 40 мин на 170 градуса с вентилатор. За обяд в работен ден върви добре с айрян, но съм убедена, че пие и розе!

Лято по шведски

Гофрета със сладко от облаковинки (Rubus chamaemorus), пресни боровинки и бита сметана. Сервира се на открито и се консумира в компанията на чаша силен черен чай!

Печени картофи с бекон и сирене

Появата на конопените картофки по-долу ме накара да се замисля, че в този блог не се обръща достатъчно внимание на картофите, а както знаем, едва ли има зеленчук, който да заслужава повече! За това запретвам ръкави и се заемам с тежката задача да запълня празнината, която е зейнала в раздел „картофени рецепти“…

Ъъъ, да, може би е време да се направи раздел „картофени рецепти“…

Но да се върна на темата. В една от дебелите книги на Джейми Оливър веднъж попаднах на доста любопитна рецепта за печени картофи, пълни с бекон и аншоа. Не си падам особено по аншоата, за това пробвах да одомашня рецептата като й придам по-нашенски аромат. За да приготвите картофи, пълнени с бекон и сирене, ви трябват:
– картофи
– бекон
– сирене
– подправки – имате право на избор, за традиционалистите предлагам шарена сол или чубрица, а за любителите на по-различните аромати – мащерка или розмарин
– зехтин за готвене
– морска сол

Подбирате няколко едрички картофа, смятайте по 2-3 на човек и ги измивате добре с четка за да падне пръстта. Най-удобно би било ако още в началото надупчите всеки от тях с вилица по 2-3 пъти за да не се напукат докато се пекат. След това се захващате с нелеката задача да навлезете в дебрите на кухненския хаос и да издирите онзи инструмент за белене на картофи, в единия край на който има дълбачка! Ако нямате такъв или въобще не се сещате за какво става дума, можете да се въоръжите с достатъчно остър нож, с не много широко острие. Хващате един картоф в едната ръка и нож в другата, оставям на вас да изберете къде е ляво и къде дясно, и започвате да дълбаете. Идеята е да направите каналче с отвор от към тясната страна на картофа, достатъчно широко за да съберете повече пълнеж и достатъчно плитък, за да не излиза от другата страна. Оставете малко парченцето от издълбаното за да го ползвате като капаче. Ето така:

Нарязвате сиренето на парчета с подходящ размер, поръсвате ги с подправките по избор и ги завивате с бекон. Напъхвате всичко в картофа и затапвате. След като се справите с пълненето, намазвате всеки от картофите с малко зехтин и поръсвате с морска сол. Ако сте от тези, които обичат да ядат коричката, тази последна стъпка ще ви гарантира приятна хрупкавост. Слагате във фурната и печете около 45 минути на 175 градуса. Не приемайте цифрите на доверие – когато усетите, че кухнята се носят приятни аромати на печено, натиснете картофите с вилица – ако поддават, значи са готови.

Сервирайте със зелена салата и имайте предвид, че печените картофи с бекон и сирене изпиват доста червено вино!