Архив

Author Archives: magareshko

Отне ми години за да се науча да харесвам сладките картофи (батати), но след като ми се наложи да ги купувам (много добър източник на вит. А за домашните влечуги през зимните месеци, но влечугите са малки, а картофите големи!), реших да се науча и да ги готвя!

Освен печени с масълце, батати са много подходящи за крем супи, а както се оказва и за къри! Признавам, не е много автентично (сладките картофи идват от другата, по-западната Индия), но в случая избирам вкуса пред традициите!

За това къри ще ви трябват:

  • 2 средно големи батата (вече се намират и българско производство, на доста добра цена!);
  • 2 чушки (може би червени ще паснат по-добре на цвят);
  • джинджифил (на размер колкото половин палец);
  • 200 мл кокосово мляко;
  • 4-500 гр. обезкостено (и обезкожено) пиле;
  • глава лук;
  • 1 с.л. къри;
  • люта чушка или сушено чили (колкото повече, толкова повече!).

IMG_20181021_131531084

Нарязвате картофите и джинджифила на малки парченца, и ги слагате да се варят в кокосовото мляко. Ако има нужда добавете вода, но малко – колкото да ги покрие. Догато картофите се варят, в друга тенджерка запържете лука с чушките, сложете кърито и добавете нарязаното на залчета пиле. Оставете да се задушава на слаб огън. Не забравяйте сол и пипер!

Сладките картофи са доста твърди и се режат трудно (внимавайте с беленето!), но се сваряват изненадващо бързо. Ще ви трябва не повече от 20тина минути за да омекнат. Пасирайте бавно (плюе!) докато получите приятно хомогенна смес.

IMG_20181021_135454750

Смесете соса и пилето, разбъркайте добре и оставете на огъня още 10тина минути. Ако ви се стори твърде гъсто, добавете малко вода, ако е рядко – оставете го на огъня по-дълго.

Сервирайте с ориз.

IMG_20181021_141705047

И чаша червено вино.

Advertisements

Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

  • 500 гр брашно
  • 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
  • сол
  • 175 мл вода
  • яйце или мляко за глазиране

За плънката

  • 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
  • 450 гр картофи
  • 200 гр лук
  • 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
  • сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

Тези дни времето предполагаше редовна консумация на чай, а както е известно, чаят обича вкусотии! В петък вечер събрах сили и направих нещо, което се каня да направя от няколко седмици, а именно опекох т. нар. teacake. Идеята ми дойде след като прочетох симпатичната книжка  „Невероятното странстване на Харолд Фрай“. Издирих подходяща рецепта и събрах сили да се изправя пред предизвикателството известно като „тесто с мая“! За да подсладите чая ще са ви нужни следните продукти:

  • 375 гр брашно, аз ползвах бяло и към настоящия момент не се осмелявам без надлежно експериментиране да препоръчам друго;
  • 150 мл. прясно мляко;
  • 1 яйце, пише от свободно ходещи кокошки и аз, като съвестен готвач и отговорен гражданин, сложих точно такова;
  • 50 гр масло;
  • 50 гр захар;
  • половин кубче мая;
  • половин ч. л.  сол;
  • 1 ч. л. канела;
  • 1 ч. л. кардамон, което може би се пише кардамом, ако съдим по етикета на пакетчето, с което разполагам, но с н ми звучипо-добре;
  • половин индийско орехче, настъргано;
  • 125гр сухи плодове, сложих стафиди, червени боровинки и нарязани на дребно кайсии.

Маята се добавя към леко затопленото мляко и стопеното масло, смесва се с разбитото яйце и се изсипва в кладенче направено в купчината брашно, захар и подправки. С малко повече усилия от страна на миксера тези неща се смесват, след което се пристъпва към отговорната и лепкава част – месенето на тестото! Не се престарах, но сигурно го мачках 5 минути докато ми се стори достатъчно хомогенно. За да не е прекалено хомогенно обаче в този момент се добавят сушените плодове и отново се размесва. Оставя се да втасва докато топката тесто увеличи обема си двойно. На мен ми отне около час и половина, но ако времето наистина се стопля от утре, има надежда, че в идните дни нещата може да стават по-бързо! Порасналото тесто се разделяна 6 парчета, които се оформят на топки и се разточват на кръгове с дебелина около 1 см. Поставят се върху хартия за печене в тавата и се оставят да съберат сили преди да поемат към печката – за това е нужно около половин, един час. Печенето е бързо – слагате фурната на 170 градуса с вентилатор и след 15-20 минути хлебчетата са готови.

Консумират се веднага щом излязат от печката и достигнат температура подходяща за отхапване. Ако не сте си организирали нещата така, че хлебчетата да станат готови за следобедния чай в 5 и ги оставите да изстинат, от собствен опит мога да ви уверя, че затоплени в тостера стават великолепни (и ароматизират цялата къща). Хапват се обилно намазани с масло, ето така:

Сезонът на ягодите е кратък и едва ли още една ягодова рецепта ще ни дойде в повече. Ето как можете да си направите  „немска“ палачинка в пролетен вариант.

Продукти:

3 яйца

7 супени лъжици брашно

щипка сол и щипка захар

около 300 мл. прясно мляко, може около 100 мл. от този обем да е вода

Изпълнение:

разбиват се яйцата със солта и захарта, добавя се половината от прясното мляко, след това и брашното, разбива се добре (с тел не е трудно, но може и с миксер), а накрая се добавя останалото мляко.

Намазват се стените на тавичка (може пирексова, правъгълна или кръгла ) с масло, изсипва се сместа и се пече на 170 градуса около 30-40 минути. Имайте предвид, че ако сместа е по-гъста (зависи все пак от брашното) палачинката става по-дебела, а при по-течна смес става по-пухкава и красиво се изкачва по стените на тавичката, така че може да се напълни от вътре с плодове.

Възможно е също така да се пече и в малки кръгли съдове/купички, което дава възможност да се приготвят индивидуални, пълнени с плодове и сладолед палачинки.

Печената палачинка се различава по вкус от стандартните палачинки (класиката си е класика!) на тиган, но  си има своите предимства – диетична е, а и се приготвя по-бързо и не се налага дълго да се стои пред печката.

Разбира се, една правилно позиционирана топка сладолед никога не е излишна!

С нястоящата рецепта искам да натъртя пред основателя на блога необходимостта от рубрика „бързо и смело петъчно меню за мързеливи работливци“! Представям си, че в нея ще се разказва за това как може да си приготвим нещо вкусно в края на работната седмица, когато вече сме уморени и не ни се ще да се размотаваме часове наред в кухнята!

Съвсем в духа на тази потенциална рубрика, днес, петък 13ти, ще ви разкажа как си направих солен кекс  или ако искам да звуча по-така, зеленчуков пай! Изглежда така:

IMG_4816

А се приготвя ето така:

Взимате тесто и плънка, подреждате ги на слоеве и печете!

Или по-конкретно, за тестото смествате:

  • 3 чаши прясно мляко;
  • 125 мл олио;
  • 3 яйца;
  • 1 супена лъжица бакпулвер;
  • половин чаена лъжица сол;
  • 3 супени лъжици настъргано сирене (може да е кашкавал или нещо по-твърдо, тип пармезан)
  • 12-15 (препълнени) супени лъжици брашно.

Разбърквате всичко добре, така че да се получи тесто значително по-гъсто от това за палачинки, но значително по-рядко от това за питка.

Продуктите за плънката изберете сами в зависимост от това какво ви се яде тази вечер – може да сложите зеленчуци,  месо или морски дарове, единственото изискване е сместа да е „мокричка“. Аз запържих лук в малко олио, добавих маслини и печени чушки, задуших сместа за около 5 минути, след което сложих натрошено сирене. Като подправка  добавих мащерка.

Включете фурната на 175 градуса без или 150 гоадуса с вентилатор.

Избирате си подходяща тавичка или кексова форма и вземате необходимите мерки за да не залепне печивото – знаете упражнението, намазвате дъното с олио, поръсвате с брашно. Изсипете вътре половината тесто, добавете лъжица по лъжица плънката, след което покрийте с остатъка от тестото. Печете докато получите приятно златист цвят, а по клечката за зъби не залепва тесто.

В този си вид, соления кекс, още познат като зеленчуков пай, върви добре със салата и вино!

От много време си бях наумила да направя пай със спанак и сьомга, дори рецепта изрових, но не би – рибата се оказа сериозно развалена! Благодарение на това днес обядвах с ето тази вкусотия!

pie1

Бегом към кухнята за бърз и лесен обяд! Или вечеря.

За масленото тесто трябват масло и брашно. Едно стандартно пакетче от първото ( иначе казано 125 гр) и 200-250 гр от второто. Също едно яйце, сол, мааалко захар и сушен розмарин. Всички съставки се смесват на ръка или с миксер, след което с точилка се постига желаната кръгла и равна кора, малко по-голяма от основата на тавата, в която ще се пече пая.

За нуждите на плънката задуших с малко лук един плик замразен спанак, от онзи на кубчетата. С това разполагах, макар да съм убедена, че спанак на листа ще осигури по-добра консистенция. Не забравих солта, добавих чер пипер и маслини. След като махнах сместа от огъня, сложих половин пакетче настърган пармезан, две яйца, мааалко брашно (беше ужасно течно, проблем, който може би ще се избегне с употребата на пресен спанак на листа) и натрошено сирене.

Следва сглобяването – отдулу кората, после плънката, завивате краищата на кората навътре и нахвърляте на повърхността нарязани на филийки домати.

Пекох го около 40 мин на 170 градуса с вентилатор. За обяд в работен ден върви добре с айрян, но съм убедена, че пие и розе!

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав