Архив

Бира

Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

  • 500 гр брашно
  • 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
  • сол
  • 175 мл вода
  • яйце или мляко за глазиране

За плънката

  • 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
  • 450 гр картофи
  • 200 гр лук
  • 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
  • сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

Реклама

Ако Aventinus-а е тежката артилерия на Шнайдер, то това е малкото ѝ сополиво братче с невинния поглед. Зеленко по етикета, някакви растения, ала-бала. ДДС за бирата в Германия е същият, като този на храната. Тази бира спокойно замества едно ядене и по интензивност на вкуса и по калории. Цветът е наситено кехлибарен (може би малко по-тъмен от този на „обикновената“ бяла бира). Типичната освежаваща киселост на пшеничното пиво липсва, а на нейно място идва много силен вкус на хмел. Някъде в далечината се улавят и бледи тръпчиви тонове на ядки. Май с това се изчерпват всичките вкусове, които аматьорът в мен открива в тази бира. За протокола: 6,2%, съдържа не само пшеницен малц, но и ечемичен такъв. Интересна е за едно пиене, но много тежка за ежедневно удоволствие. Записвам си да я опитам в комбинация с храна – на етикета пише, че върви със зеленилка.

ПП. Зеленото по етикета указва био-произхода на пшеницата, ечемика и хмела.

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав