Архив

Вино

Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

  • 500 гр брашно
  • 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
  • сол
  • 175 мл вода
  • яйце или мляко за глазиране

За плънката

  • 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
  • 450 гр картофи
  • 200 гр лук
  • 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
  • сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

Zonin Spumante Brut

Zonin Spumante Brut

Ето тази бутилка просеко Zonin Spumante Brut пресушихме пред избирателната секция след пускането на хартийката в кутията. Температура на въздуха – около 10 °C. Шишето престоя в хладилника почти целия преден ден и цялата нощ. Поразмисли на хладно, един вид. Температурата му беше идеална! Вкусът силно цитрусов (грейпфрут) и свеж, без грам сладост и тежест. Във връзка със сладостта се образовах малко и се оказа, че при пенливите вина, сухото (sec) съдържа повече остатъчна захар от това с обозначение brut – без да искам този път съм избрал това, което трябва и се надявам да запомня. С чиста съвест мога да го препоръчам на хора, които не обичат пенливи вина и още повече на хора, които не обичат виното им да е сладко.

ПП. Кратка бележка във връзка с политическата обстановка – победа има тогава, когато сам си я направиш ;). Наздраве!

За разлика от Сирата, това Темпрани(л)ьо не върви много без мезе. По-тежко и не толкова пивко. Заради по-киселия вкус, трябва да му се даде и нещо за хапване, за да не е толкова настойчиво. Пробвах го с „небелените краставици с яйца“, но мисля, че можеше да върви и с нещо по-месно. Според станиола от шишето през 2012-та е спечелило награда наречена „International Wine Challenge“, каквото и да означава това. С чиста съвест бих си купил и от него още няколко бутилки.

Musso

Musso

Един приятел много ми хвали и ме пои с испански био вина. Чаровни са, защото нямат онзи „установен“ вкус на „сериозните“ производители. Тази сира затвърждава мнението ми. Прекрасна е! Лека и ефирна с плодов привкус и малко горчиво в началото. Малко ме е яд, че си купих само една бутилка. Не съм пробвал на практика, но на теория мисля че, пет-шест бутилки Musso биха трансформирали всяка кротка сбирка в богато философско пиршество.

Cannonau di Sardegna Както си личи по заглавието, Cannonau di Sardegna e родом от чукарливата Сардиния. Много приятно винце, плътно и ароматно, направено от сорта Гренаш, още познато в родната му Испания като Гарнача. Досега ми беше известно с това, че прави обикновеното Темпраниьо доста по-специално и необикновено. Бях чел, че рядко се използва самостоятелно, най-често за купажни вина. Според литературата има доста висока захарност и често пъти се използва за добавяне на градуси на вината, където е необходимо – придава му тяло един вид. Поради тази му благодатна особеност, успешно влиза в производството на портвайн.

Хубав червен цвят. Обичам танини, а това няма толкова. Въпреки това не останах разочарован, защото виното просто си тежи на мястото. Това, което ми направи впечатление e, че в чашата имаше доста силен свежарски-плодов аромат. Вкусът му не беше сладък, което за мен също е предимство.

Като цяло пасна идеално на спегитките, но може би с мръвка или някое по-малзно сирене, щеше да е по-добре. Без ядене, също е много пивко.

Ако ви попадне, не пропускайте. Цената му също е приемлива.

imageЗа пореден път се убеждавам, че от италианските вина, най-много ми допадат тези, които се сътворяват на юг от Рим. Цветът му е разкошен – тъмно черешов. Плътно е, за разлика от Зинфандела, за който Уикипедията твърди, че се правел от същия сорт грозде. Веднага заподозрях калифорнийците в някаква модификация. Във вкуса му не се усеща сладост, както е при вината от Северна Италия. Усеща се лека горчивина, но почти никаква тръпчивост. Така че, ако не обичате много вкуса на танини, мисля, че ще ви допадне. Изобщо, твърде одобрително вино и много подходящо за есенните месеци. При мен беше окомплектовано с порция вегетариански спагети със сравнително малко подправки, които не успяха да го засенчат.

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав