Тези дни времето предполагаше редовна консумация на чай, а както е известно, чаят обича вкусотии! В петък вечер събрах сили и направих нещо, което се каня да направя от няколко седмици, а именно опекох т. нар. teacake. Идеята ми дойде след като прочетох симпатичната книжка „Невероятното странстване на Харолд Фрай“. Издирих подходяща рецепта и събрах сили да се изправя пред предизвикателството известно като „тесто с мая“! За да подсладите чая ще са ви нужни следните продукти:
- 375 гр брашно, аз ползвах бяло и към настоящия момент не се осмелявам без надлежно експериментиране да препоръчам друго;
- 150 мл. прясно мляко;
- 1 яйце, пише от свободно ходещи кокошки и аз, като съвестен готвач и отговорен гражданин, сложих точно такова;
- 50 гр масло;
- 50 гр захар;
- половин кубче мая;
- половин ч. л. сол;
- 1 ч. л. канела;
- 1 ч. л. кардамон, което може би се пише кардамом, ако съдим по етикета на пакетчето, с което разполагам, но с н ми звучипо-добре;
- половин индийско орехче, настъргано;
- 125гр сухи плодове, сложих стафиди, червени боровинки и нарязани на дребно кайсии.
Маята се добавя към леко затопленото мляко и стопеното масло, смесва се с разбитото яйце и се изсипва в кладенче направено в купчината брашно, захар и подправки. С малко повече усилия от страна на миксера тези неща се смесват, след което се пристъпва към отговорната и лепкава част – месенето на тестото! Не се престарах, но сигурно го мачках 5 минути докато ми се стори достатъчно хомогенно. За да не е прекалено хомогенно обаче в този момент се добавят сушените плодове и отново се размесва. Оставя се да втасва докато топката тесто увеличи обема си двойно. На мен ми отне около час и половина, но ако времето наистина се стопля от утре, има надежда, че в идните дни нещата може да стават по-бързо! Порасналото тесто се разделяна 6 парчета, които се оформят на топки и се разточват на кръгове с дебелина около 1 см. Поставят се върху хартия за печене в тавата и се оставят да съберат сили преди да поемат към печката – за това е нужно около половин, един час. Печенето е бързо – слагате фурната на 170 градуса с вентилатор и след 15-20 минути хлебчетата са готови.
Консумират се веднага щом излязат от печката и достигнат температура подходяща за отхапване. Ако не сте си организирали нещата така, че хлебчетата да станат готови за следобедния чай в 5 и ги оставите да изстинат, от собствен опит мога да ви уверя, че затоплени в тостера стават великолепни (и ароматизират цялата къща). Хапват се обилно намазани с масло, ето така:
m4nja 