Архив

Кулинарен туризъм

На вашето внимание сервирам интервю с набора за готвенето и храната, дадено за списание „Мармитон“. Преводът е от френски на български, постарах се да предам есенцията. Мика говори френски свободно, понякога има творчески подход към подбора на думи.

Mika

– Обичате ли да готвите?
– Когато съм стресиран, готвя. Когато съм наистина притеснен или тъжен, пак готвя. Затварям се в кухнята и готвя по цял ден. Имам сериозна кухня, която е най-голямото помещение у дома и най-важното място, където се усъвършенствам, храня се, работя, готвя. Тук е съсредоточен духът на къщата. Готвя почти всичко, освен това колекционирам готварски книги. Обожавам един американец – Чарли Тротър, за съжаление той почина миналата година. Истински гений на американската кухня, готвеше по-скоро в Калифорнийски стил, но живееше в Чикаго. Издал е страшно много книги, всичките ги притежавам. Имам, разбира се, и библията на Дюкас, която е много важна за всички готвачи. Помагам си с айпада и подробен речник. С айпада в кухнята нещата страшно се улесниха – по всяко време мога да погледна за инструкции и технически детайли по рецептите. Не готвя никак зле.

– Ако Ви поканим на вечеря, какво трябва да приготвим, за да Ви зарадваме?
– Когато някой ме е поканил на вечеря, нещото, което ми прави впечатление веднага, не е сложността на рецептата, а цвета. Цветовете веднага привличат погледа ми. Дори когато съм в ресторант, гледам цветовете в чинията. Мисля си, че ако цветовете са добре балансирани, ще ядем нещо добро. До известна степен е показателно дали ястието ще е полезно за здравето: ако има червено, жълто, кафяво, бяло, от всичко по малко, зелено, разбира се. Наистина оценявам подобаващо, когато хората разбират смисъла на цветовете.

– А ако Вие ни поканите на вечеря, с какво можем да очакваме да ни нагостите в дома Ви?
– Ако ядем вкъщи, най-вероятно ще има салата от леща, агнешко с тартар от патладжани, домашна хрупкава полента, както и задушен в мазнина спанак. Още едно ястие, което обожавам да приготвям, е с добре узрели сезонни домати, най-добре италиански, поширани в зехтин за 4 часа (не съм сигурна, че иска да каже точно поширани, с тази продължителност, по-скоро ще е къкрене). После доматите се сервират с печено телешко. На практика телешкото печено се редуцира,  същото се прави с доматите и магданозена вода. Така се получавa едно много просто, но невероятно вкусно ястие. Бих сервирал и табуле, защото французите имат погрешна представа как се прави табуле. В истинското табуле няма кускус, нито моркови и цялостният изглед е по-скоро зелен, не жълт. Ако обичате, правете табулето като хората. И грешния магданоз слагате – не трябва къдрави, а прави стръкчета.

Бихте ли ни дали адреси на добри ресторанти?
– Има много добри ресторанти във Франция, но за мен „L’auberge de l’ill“ е един от най-добрите по целия свят. Ресторантът се управлява от Marc Haeberlin, като този ресторант е част от хотел, където пък управител е мой приятел Марко. Всичко там е вълшебно и толкова вкусно. Разбира се, имат и 3 звезди „Мишлен“ и заслужено са част от гастрономичната култура на Франция. Отличават се с изключителна човечност и щедрост, което е основното. Не можеш да претендираш за наистина добър ресторант или да си добър в този бизнес без любов и отношение към човека. Усеща се веднага. Ако няма щедрост, любов и страст, няма да бъде така вкусно и театърът няма да проработи. Да приготвиш и да сервираш едно ястие е цял спектакъл. Също като в театъра – има ги кулисите, мизансценът, церемонията, всички елементи, чувствено е. И заради всички тези причини е много трудно кулинарният спектакъл да се получи безпогрешно. Те обаче са гении.
В Париж има един малък ресторант на име „Passage 53“, който се намира ул. „Пасаж де Панорама“ (Passage des Panoramas). Целият пасаж в момента прилича повече на пещерата на Аладин, все едно си застанал пред вълшебната пещера и трябва да заповядаш „Сезам, отвори се“. Преди не беше много интересно там, дори малко мръсно и тъмно, но сега още с влизането в пасажа откриваш един кулинарен оазис, има за всеки вкус – тапас, барове, а между тях този малък френски ресторант, управляван от японец, и в крайна сметка предлага френска кухня с азиатски влияния. Много рафинирано, модерно просто, изчистено, вкусно.

– Внимавате ли какво ядете?
– Да, много внимавам какво ям, защото смятам, че ти си това, с което се храниш. Всъщност ям от всичко по малко. И боклуци ми се случва да ям. Но намирам, че има много скрити удоволствия в едни от най-простите ястия. Ако утре ще се мре, последното ми ядене би било спагети с доматен сос, дори без пармезан. Спагети с хубав доматен сос – за мен това е най-вкусното нещо на света.

*****

След по-горните откровение не остава друго освен да чуем една песен за чай, локум и бум-бум-бум. Авторът се вдъхновил за нея докато вечерял в парижки ресторант и по случайност воайорствал, защото в отсрещен апартамент не били дръпнали пердетата, нито били затворили капаците (все пак парижките прозорци, както сме гледали по филмите, пердета може и да нямат, но капаци хлопат задължително).

Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

  • 500 гр брашно
  • 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
  • сол
  • 175 мл вода
  • яйце или мляко за глазиране

За плънката

  • 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
  • 450 гр картофи
  • 200 гр лук
  • 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
  • сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав