Архив

Месни

Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

  • 500 гр брашно
  • 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
  • сол
  • 175 мл вода
  • яйце или мляко за глазиране

За плънката

  • 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
  • 450 гр картофи
  • 200 гр лук
  • 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
  • сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

Advertisements

Хората започнаха да мислят за зимни гуми и туршия. Излизам на есенната готварска трибуна с нещо засищащо. Лека стъпка в страни от десертното меню, което ми е отредено. Солено е, но пък става за закуска или поне аз си закусвах това, докато гледах сутрин шоуто на д-р Оз (докторът е самото просвещение и необходимост за хора, които си инжектират растежен хормон за красота).

Рецептата е от „Всичко за печенето“. Пропорциите са идеалните, но можете да сложите повече от царевичното брашно за сметка на другото, ако търсите наситен жълт цвят, или само царевично, ако водите борба с глутена. Ще се получи розова шунка на жълт фон и разпалващи апетита аромати.

Съставките:
1 2/3 чаени чаши обикновено брашно
1/3 чаена чаша царевично брашно
1/4 чаена чаша захар
1  чаена лъжица бакпулвер
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
1/2 чаена лъжица сол
1/8 чаена лъжица смлян карамфил
2 яйца
1 чаена чаша суроватка
1/3 чаена чаша зеленчуково олио
4 супени лъжици дижонска горчица
1 чаена чаша ситно нарязана шунка.

20140927_210434

Технологията е смеси, печи, яж. Посланието – не си инжектирай растежен хормон.

За това ядене ще ви трябва телешко, за което сте сигурни, че е крехко. Примерно, вече сте готвили с него и знаете, че не е като подметка. Ако е твърдо, бързото отпада. Аз използвах месо от бут. Другото нещо, което ще ви трябва е бамя. Няма значение дали ще е прясна или замразена, важното е да е цяла.

В началото нещата са малко или много стандартни. Запържвате лука и слагате месото. Обръщате мръвките няколко пъти и слагате капака обратно върху тенджерата. След минута-две сипвате малко вряла вода. Толкова, колкото да покрие месото. Котлонът не трябва да е много силен. Точно толкова, че нещото в тенджерата леко да ври. Посолявате. Слагате черен и червен пипер. Варите в продължение на около половин час до 45 минути. За да ускорите процеса на приготвяне на месото може да сложите и една глътка ракия. В никакъв случай не слагайте вино или бира, защото бамята ви ще придобие някой от тези два вкуса, а целта на занятието е, ястието да има леко лют вкус на бамя.

След около половин час, проверете дали месото е сварено. Не искаме да е толкова готово, че да се разпада, но не трябва и да е много жилаво, защото оставащите около 15 мин са предимно за бамята.

С бързо и ловко движение, слагате бамята върху месото и затваряте капака. Ако водата съвсем се е изпарила, добавяте малко, но не толкова, че да покрие бамята. Целта е бамята да се приготви основно на парата от месото.

Бамята е много нежен зеленчук и за отрицателно време се разпада. Затова не я забравяйте. Моментът, в който започва да омеква е точното време, в което да добавите нарязаните на ситно домати.

Обикновено използвам домати от консерва. Около 400 – 600 грама домати трябва да са достатъчни.

След като ги сипете в тенджерата, добавете малко стрито на ситно чили и обърнете внимателно бамята с месото, така че да се смесят с доматите. Отново трябва да внимавате за това, бамята да не се разпадне.

Оттук насетне трябва да почакате не повече от 10-15 мин на слаб огън, докато ястието стане готово.

Много обичам пилешки дробчета. Кръчмарският им вариант в масло е класика! Аз имам, обаче, един друг вариант – с червено вино.

Ще ви трябва глава лук, известно количество пилешки дробчета (по възможност не от замразените), червено вино (минимум половин литър), малко олио (да речем, 2-3 супени лъжици), сол, черен пипер, тиган или тенджера. Задушавате лука с олиото в тенджерата (или тигана). Тази процедура е много важна и в никакъв случай не трябва да позволявате лукът да ви загори. Трябва да се стремите да „разтопите“ лука в олиото. Обикновено ефектът се постига добре на бавен огън. След като от лука са останали много малки, фини прозрачни парченца, добавяте дробчетата и започвате да ги разбърквате с лука. Не прекалявайте, защото не трябва да се разкъсат. Добавяте виното и усилвате огневата мощ. Идеята на това е, дробчетата да останат сочни отвътре и леко твърди отвън. Добре е виното да е покрило дробчетата, защото в противен случай те изсъхват или още по-зле, залепват. При нужда можете да добавите още вино или малко вода. Добавяте черен пипер и сол и ги оставяте. За около половин час са готови.

Тефлоновият тиган е доста по-лесен, защото няма опасност дробчетата да залепнат.

За да проверите дали са готови дробчетата (все пак това е карантия и е хубаво да се внимава), можете леко да отчупите парче от някое от тях. Цветът вътре трябва да е леко розов и е хубаво да не изтича кръв.

Установил съм, че зелената салата е най-приятната гарнитура, защото те и без туй са достатъчно тежки.

Пробвах ги миналата седмица и мисля, че се получи. Слагате котлети (в моя случай бяха свински) в една тава. Посолявате ги, слагате им подправки от рода на черен пипер, майорана, мащерка (смятам, че е много важна), черен пипер и изсипвате върху тях едно шише бира. Покривате с алуминиево фолио и слагате във фурната на сто седемдесет и пет градуса (не предварително подгрята). След 45 мин изваждате и похапвате с каквато ви душа иска гарнитура. Междувременно можете да правите, каквото си поискате.

Така изглеждат преди печенето:

безгрижни печоли преди печенето

А така – след:

безгрижни печоли след печенето

 

Зеленото е обикновена зелена салата с бяло саламурено сирене и зехтин.

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав