Архив

Постни

Заглавието спокойно може и да е „Зелен пиниз със сос“, но нека да отдадем заслуженото на това ястие, защото наистина се получава доста фино и ефектно.

Оптималното количество за две порции, според мен, е 250 гр. аспержи. За соса използвах два жълтъка, 25гр розе и между 75 и 100 гр. масло. Забелязах рецепти, които препоръчват 125 гр. масло, но според мен това би било прекалено, а аз обичам мазно. Предизвикателството в приготвянето е по-скоро логистично т.е. последователността е важна, за да не се създава излишна паника.

Първо изчиствате и измивате аспержите. Почистването е малко пипкава работа, но е хубаво да се свърши добре, за да не остават конци и да развалят удоволствието. Горният край не се бели. От него се махат само по-твърдите израстъци. Долният  се подрязва около сантиметър и половина и стеблото се обелва тънко с нож, така че да падне повърхностната твърда част. Изплаквате ги добре и ги оставяте засега.

Разтапяте маслото в един съд и изключвате котлона, но оставяте маслото, защото не трябва да изстива.

В едно канче или метална купа, слагате двата жълтъка, виното (може и бяло), щипка сол и малко студена вода. Разбърквате на ръка, след което се заемате да приготвите водната баня за соса. Най-удачно ми се стори това да се случи в тиган, защото тигана е открит и няма опасност водата да кипне неконтролируемо. Сипвате вряла вода в тигана и я оставяте да заври леко в тигана. Докато това стане можете да си подготвите още една тенджера с гореща вода, в която да сварите аспержите.

Когато водата в тигана заври, намалявате малко котлона, така че леко да клокочи и топвате съда с яйцата в него. Бъркате непрекъснато, докато соса се сгъстява. Идеята е да не стават топчета. Готово е, когато е млко по-гъсто от тесто за палачинки. Когато това стане, изваждате от тигана и започвате да сипвате разтопеното масло на тънка струйка, като през това време бъркате чевръсто. С това соса е готов.

Аспержите се варят точно като броколите – 4-5-6 минути във вряща подсолена вода. Според мен не е нужно да ги връзвате, още по-малко със син канап, като Бриджет Джоунс. Когато минат минутите, изваждате, изцеждате и изплаквате със студена вода. Подраждате красиво в една чиния, заливате със соса, поръсвате с черен пипер и готово!

Бързата работа не е срам за майстора в този случай. Колкото повече се мотаеш, толкоз по-калпав ще става спанакът. Затова го хващаш, докато още поскърцва от прясност, измиваш около 250 гр., (почистваш – малко досадна работа, ако можеш да намериш вече почистен е голям кеф ) изтръскваш, но не чак толкова, че да не остане грам вода по него и го оставяш за малко на страна. Изсипваш 2 супени лъжици сурови кедрови ядки в един тиган с една капка зехтин и ги обръщаш за 2-3 минути, тъй щото да станат златисти на цвят, нали. Заделяш си ги в една чинийка и се заемаш със соса. За соса или, както му викат сега по народному – дресинг (това не е кисело мляко с чесън и копър, това е дресинг. Е, добре!), ще ти трябва сока от един лимон с разтворена в него една лъжица мед (пълничка). Разбъркваш хубаво, доколкото е възможно и го оставяш за минута-две. Връщаш се към спанака. Нарязваш го на едро и го слагаш в купата за салата. Полагаш нежно върху него кедровите ядки. Нарязваш 2 домата. Накълцваш на едро шепа орехови ядки и ги мяташ в купата. За баланс, гарнираш с 5 парчета бяло саламурено сирене. Изсипваш лимоновия сок с меда равномерно върху цялото това нещо, малко зехтин, сол, черен пипер и разбърваш. Изчакваш 5 минути, за да поеме вкусове и аромати от всичките чудесии и се отдаваш на блажено хрупане! Добър апетит!

Мисля, че постната супа не получава вниманието, което заслужава. Рецептите, в които не фигурира масло или телешки/пилешки бульон са ужасяваща рядкост.  Истината е, че е много лесно да направиш супа с парче месо. Дори един кокал е достатъчен, за да се превърне водата в супа. Малко по-трудно е да се направи постна зеленчукова супа, която да няма вкус на умити корени. Смея да твърдя, че съм овладял изкуството на зеленчуковата супа и сега ще ви покажа как се получават нещата.

Може да звучи малко странно, но в основата на хубавата доматена супа стои целината. От нея ще ви трябва около една шепа, нарязана на кубчета. От доматите ще ви трябва една консерва, тоест около 500 гр. Ако ползвате истински домати, ще са ви необходими малко повече, може би 600-700 гр. Естествено, с тези от консервата е доста по-лесно. Моля, не ползвайте доматено пюре. Ужасно е. Ако искате да направите пресните домати с по-интензивен вкус, добавете сушени домати. Ще ви трябва още: една малка глава лук, един малък морков, 2-3 скилидки чесън, 3-4 супени лъжици зехтин или олио (напълно в реда на нещата е да сипете зехтин, колкото ви душа иска). От подправките вземете мащерка, риган и черен пипер, ако доматите са от консерва или бял пипер, ако са пресни. Ако не обичате магданоз си подгответе един малък стрък пресен лук за да поръсите супата накрая. Може и по малко от двете, разбира се. Да не забравяме сол. Продуктите са за две супи. Оставям на вас да прецените, дали искате да сгъстите супата с един малък картоф. Лично аз смятам, че не е необходимо.

Първото действие включва, сваряването на нещо като зеленчуков бульон с малко вода. Участват целината, лука, чесъна и моркова, зехтина и солта. Не отнема много време – около половин час вреж и кипеж на по-силен огън. Водата трябва да е около 2 чаши. Не се притеснявайте да доливате, когато видите, че много се изпарила.

Зеленчуците трябва да се сварят добре и да си пуснат разните работи. За да прецените, опитайте. Общо взето, нещото в тенджерата трябва да има вкус на тънка супа от целина. Когато достигнете момента на убеждението добавате доматите и подправките и разбъркайте. До готовата супа ще трябва да почакате още около половин час бълбукане на слаб огън. Ползвайте капак, защото доматената супа плюе.

След втория половин час, дръпнете от огъня и оставете малко да поизстине, след което я пасирайте добре и voilà, имате доматена супа за вечеря!

Tomato soup for the soul

Ако се притеснявате, че ви е твърде постно, винаги можете да придружите супата с филия с нещо.

С нястоящата рецепта искам да натъртя пред основателя на блога необходимостта от рубрика „бързо и смело петъчно меню за мързеливи работливци“! Представям си, че в нея ще се разказва за това как може да си приготвим нещо вкусно в края на работната седмица, когато вече сме уморени и не ни се ще да се размотаваме часове наред в кухнята!

Съвсем в духа на тази потенциална рубрика, днес, петък 13ти, ще ви разкажа как си направих солен кекс  или ако искам да звуча по-така, зеленчуков пай! Изглежда така:

IMG_4816

А се приготвя ето така:

Взимате тесто и плънка, подреждате ги на слоеве и печете!

Или по-конкретно, за тестото смествате:

  • 3 чаши прясно мляко;
  • 125 мл олио;
  • 3 яйца;
  • 1 супена лъжица бакпулвер;
  • половин чаена лъжица сол;
  • 3 супени лъжици настъргано сирене (може да е кашкавал или нещо по-твърдо, тип пармезан)
  • 12-15 (препълнени) супени лъжици брашно.

Разбърквате всичко добре, така че да се получи тесто значително по-гъсто от това за палачинки, но значително по-рядко от това за питка.

Продуктите за плънката изберете сами в зависимост от това какво ви се яде тази вечер – може да сложите зеленчуци,  месо или морски дарове, единственото изискване е сместа да е „мокричка“. Аз запържих лук в малко олио, добавих маслини и печени чушки, задуших сместа за около 5 минути, след което сложих натрошено сирене. Като подправка  добавих мащерка.

Включете фурната на 175 градуса без или 150 гоадуса с вентилатор.

Избирате си подходяща тавичка или кексова форма и вземате необходимите мерки за да не залепне печивото – знаете упражнението, намазвате дъното с олио, поръсвате с брашно. Изсипете вътре половината тесто, добавете лъжица по лъжица плънката, след което покрийте с остатъка от тестото. Печете докато получите приятно златист цвят, а по клечката за зъби не залепва тесто.

В този си вид, соления кекс, още познат като зеленчуков пай, върви добре със салата и вино!

От много време си бях наумила да направя пай със спанак и сьомга, дори рецепта изрових, но не би – рибата се оказа сериозно развалена! Благодарение на това днес обядвах с ето тази вкусотия!

pie1

Бегом към кухнята за бърз и лесен обяд! Или вечеря.

За масленото тесто трябват масло и брашно. Едно стандартно пакетче от първото ( иначе казано 125 гр) и 200-250 гр от второто. Също едно яйце, сол, мааалко захар и сушен розмарин. Всички съставки се смесват на ръка или с миксер, след което с точилка се постига желаната кръгла и равна кора, малко по-голяма от основата на тавата, в която ще се пече пая.

За нуждите на плънката задуших с малко лук един плик замразен спанак, от онзи на кубчетата. С това разполагах, макар да съм убедена, че спанак на листа ще осигури по-добра консистенция. Не забравих солта, добавих чер пипер и маслини. След като махнах сместа от огъня, сложих половин пакетче настърган пармезан, две яйца, мааалко брашно (беше ужасно течно, проблем, който може би ще се избегне с употребата на пресен спанак на листа) и натрошено сирене.

Следва сглобяването – отдулу кората, после плънката, завивате краищата на кората навътре и нахвърляте на повърхността нарязани на филийки домати.

Пекох го около 40 мин на 170 градуса с вентилатор. За обяд в работен ден върви добре с айрян, но съм убедена, че пие и розе!

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав