Архив

Хляб

Като човек не само посещавал, ами и задържал се по далечни земи, от време на време ме обхваща носталгия. В такива моменти практикувам готвенето като по-евтина алтернатива на пазаруването на самолетни билети. По този случай днес ще си говорим за karaljanpirakka, в превод – пайчета от Карелия, на външен вид  – баш цървулки!

За плънката са нужни следните продукти:

  • 200 мл ориз (от този с по-късички зрънца);
  • 200 мл вода;
  • 1 ч.л. сол;
  • 1 л мляко.

Оризът се слага да се вари първо във водата. След като я изпие, добавете млякото. Оставете го да къкри на слаб огън докато набъбне и стане гъстичък – това отнема около час. Не забравяйте да му добавите сол! Оставете го на страни да изстине и се заемете с тестото. За него ви трябват:

  • 400 мл ръжено брашно;
  • 100 мл бяло брашно;
  • 200 мл вода;
  • 1 ч.л. сол.

Знаете как става – правите кладенче от брашното, сипвате вътре водата и започвате да месите. Използвайте смес от двете брашна за да поръсите плота, на който ще работите. Меси се лесно и много бързо ще успеете да направите една гладка топка. Разточете я на руло с диаметър около 4-5 см, след което нарежете на около 22-24 филийки. С точилка оформете тънички елипси. В средата на всяка кора, по дължина, сложете от оризовата плънка. Повдигнете внимателно дългите страни и щипейки с два пръста, нагънете ръбчетата, започвайки от средата по посока към двата края, така че да се оформи нещо като лодка или цървулче. Ето така:

Ииии… Да, цветът е малко гаден, от ръженото брашно!

Пече се на силна фурна, около 250 градуса с вентилатор, докато плънката стане златна – около 15-20 минути. Намажете ги с масло с вода (1:1) докато са още топли.

 

Използавйте времето докато добре загънатите цървулки се пекат за да сварите 2-3-4 яйца. Трябва да са много твърдо сварени! Когато поизстинат, обелете ги и ги намачкайте с вилица заедно с около 50 гр масло. Слагате от яйчената салата върху пайчетата и ядете. Много добре вървят (съвсем не по фински!) със зелена салата и червено вино.

 

Реклама

Времето навън отново предполага „здрава“ храна, за това ето една идея за нещо топло и засищащо.

Пайчетата, които правят обитателите на Корнуол, са храна със запазен произход, за това отмъкнах (леко измених и тествах) рецептата от страницата на официалната асоциация, която се грижи за закрилата на тази храна от посегателства като моето! Ето какво ви трябва:

За тестото

  • 500 гр брашно
  • 250 гр масло (за  придържане към официалната версия да се чете 125 гр масло и 125 гр мас)
  • сол
  • 175 мл вода
  • яйце или мляко за глазиране

За плънката

  • 400 гр говеждо (най-подходящо е по-крехко, например от  гърдите на животното) нарязано на малки парченца
  • 450 гр картофи
  • 200 гр лук
  • 250 гр брюква (аз използвах жълта ряпа)
  • сол и пипер

Смесете на ръка брашното и мазнината. Към получените мазни трохи добавете водата и солта, и започнете да месите докато тестото стане еластично и жилаво (това е важно за да може да се задържи вътре пълнката). Оформете топка и я оставете в хладилника докато подготвите плънката. Поради остър глад  приготвих пайчетата веднага, но разбирачите препоръчват тестото да престои на студено поне 2-3 часа, за да е достатъчно стегнато и лесно за пълнене.

Докато тестото мръзне, подгответе плънката като накълцате зеленчуците (ако ви мързи да размахвате ножа може да ги прекарате през блендъра, но бързо, все пак не искате да стане каша, а да се усещат целите парченца!) и ги смесете с месото. Подправете на вкус.

Когато прецените, че тестото е готово, нарежете на 3 топки, а всяка от тях на още 3. Разточете кръгове с дебелина около половин сантиметър. Напълнете и залепете краищата, така че да се получи полукръг. Къдравият ръб (с който не се справих така добре) се смята за отличителна черта на пайчетата от Корнуол.

 

Намажете с яйце или мляко и печете на 150-170 градуса с вентилатор докато станат златисти.

Наздраве!

 

 

 

Тези дни времето предполагаше редовна консумация на чай, а както е известно, чаят обича вкусотии! В петък вечер събрах сили и направих нещо, което се каня да направя от няколко седмици, а именно опекох т. нар. teacake. Идеята ми дойде след като прочетох симпатичната книжка  „Невероятното странстване на Харолд Фрай“. Издирих подходяща рецепта и събрах сили да се изправя пред предизвикателството известно като „тесто с мая“! За да подсладите чая ще са ви нужни следните продукти:

  • 375 гр брашно, аз ползвах бяло и към настоящия момент не се осмелявам без надлежно експериментиране да препоръчам друго;
  • 150 мл. прясно мляко;
  • 1 яйце, пише от свободно ходещи кокошки и аз, като съвестен готвач и отговорен гражданин, сложих точно такова;
  • 50 гр масло;
  • 50 гр захар;
  • половин кубче мая;
  • половин ч. л.  сол;
  • 1 ч. л. канела;
  • 1 ч. л. кардамон, което може би се пише кардамом, ако съдим по етикета на пакетчето, с което разполагам, но с н ми звучипо-добре;
  • половин индийско орехче, настъргано;
  • 125гр сухи плодове, сложих стафиди, червени боровинки и нарязани на дребно кайсии.

Маята се добавя към леко затопленото мляко и стопеното масло, смесва се с разбитото яйце и се изсипва в кладенче направено в купчината брашно, захар и подправки. С малко повече усилия от страна на миксера тези неща се смесват, след което се пристъпва към отговорната и лепкава част – месенето на тестото! Не се престарах, но сигурно го мачках 5 минути докато ми се стори достатъчно хомогенно. За да не е прекалено хомогенно обаче в този момент се добавят сушените плодове и отново се размесва. Оставя се да втасва докато топката тесто увеличи обема си двойно. На мен ми отне около час и половина, но ако времето наистина се стопля от утре, има надежда, че в идните дни нещата може да стават по-бързо! Порасналото тесто се разделяна 6 парчета, които се оформят на топки и се разточват на кръгове с дебелина около 1 см. Поставят се върху хартия за печене в тавата и се оставят да съберат сили преди да поемат към печката – за това е нужно около половин, един час. Печенето е бързо – слагате фурната на 170 градуса с вентилатор и след 15-20 минути хлебчетата са готови.

Консумират се веднага щом излязат от печката и достигнат температура подходяща за отхапване. Ако не сте си организирали нещата така, че хлебчетата да станат готови за следобедния чай в 5 и ги оставите да изстинат, от собствен опит мога да ви уверя, че затоплени в тостера стават великолепни (и ароматизират цялата къща). Хапват се обилно намазани с масло, ето така:

TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав