Ако Aventinus-а е тежката артилерия на Шнайдер, то това е малкото ѝ сополиво братче с невинния поглед. Зеленко по етикета, някакви растения, ала-бала. ДДС за бирата в Германия е същият, като този на храната. Тази бира спокойно замества едно ядене и по интензивност на вкуса и по калории. Цветът е наситено кехлибарен (може би малко по-тъмен от този на „обикновената“ бяла бира). Типичната освежаваща киселост на пшеничното пиво липсва, а на нейно място идва много силен вкус на хмел. Някъде в далечината се улавят и бледи тръпчиви тонове на ядки. Май с това се изчерпват всичките вкусове, които аматьорът в мен открива в тази бира. За протокола: 6,2%, съдържа не само пшеницен малц, но и ечемичен такъв. Интересна е за едно пиене, но много тежка за ежедневно удоволствие. Записвам си да я опитам в комбинация с храна – на етикета пише, че върви със зеленилка.
ПП. Зеленото по етикета указва био-произхода на пшеницата, ечемика и хмела.
m4nja 