Архив

Tag Archives: Джейми Оливър

Само за три дни бях в Лондон и посещение при Джейми Оливър не беше включено в програмата. Като пристигнах, реших от чист интерес да проверя, къде се намира Fifteen, но като видях, че е доста встрани от заплануваните маршрути, реших, че ще остане за следващия път. Не щеш ли обаче, както си се мотаех из улиците на Гринуич (вече преизпълнил програмата за деня) в най-прекрасния за разходки ден, който можете да си представите, буквално се спънах в един ресторант от веригата Jamie’s Italian и тъй като вече си беше време за обяд, реших да вляза.

Така изглежда ресторанта отвътре...

Така изглежда ресторантът отвътре. Това, дето виси в дъното над бара, са сушени бутове.

Заведението е голямо и беше доста пълно. Сервитьорите сновяха между масите със страшна скорост. На пръв поглед, посетителите бяха все местни хора, дошли за обяд. Цените са нормални, като за стандартен добър ресторант.

След като ме настаниха (не до прозореца, както поисках, може би, защото всички маси до прозорците бяха за повече от четири човека.), започнах да чета менюто. Нямаше много неща, което естествено е хубаво. Тъкмо си избирах лингуини, когато долетя моя човек и започна да ми хортува изключително любезно. Ако сте били в Лондон и изобщо в Кралството, може би сте забелязали, че традиционно в тази държава, хората, работещи като обслужващ персонал, всячески се опитват да ти създадат чувството, че си някакъв местен феодал. Толкова добре го правят, че за отрицателно време се разглезваш и като се върнеш там, откъдето си дошъл, започваш подсъзнателно да се възмущаваш от сервитьорите и продавачите. При Джейми, това отношение достига нови висоти.

Как сте, сър? Как върви денят Ви, сър? Какво си избрахте? А, мога ли да Ви прочета специалитетите на деня? Имаме чудесно ризото с диви гъби и моцарела. Докато се изфукам онлайн, проверя си пощата и напиша адресите на някоя и друга картичка, чинията се материализира пред мен, придружена от чаша приятно охладено розе.

Продуктите бяха подбрани много добре. Имаше два вида гъби, с два съвършено различни и взаимнодопълващи се вкуса. Много добри. Моцарелата не се точеше, добър признак. Като цяло, нямаше много подправки, което не означава, че му липсваха, просто аз като цяло ползвам повече подправки. Бялото вино се усещаше. Изобщо, простичка манджа, приготвена много добре. Количеството беше идеално.

Розето беше от Сицилия и точно по мой вкус.

Не спрях дотук. Докато се наслаждавах на ризотото, получих вътрешна информация, че в заведението предлагат фантастично тирамису. Който ме познава, знае, че има два десерта, които не отказвам никога – баклава и тирамису.

Доста нескопосана снимка, но се надавям все пак, че идеята става ясна.

Доста нескопосана снимка, но се надавям все пак, че идеята e ясна.

Веднага казвам, че не е най-прекрасното тирамису, което съм ял. Изпълнението и продуктите бяха перфектни, но концепцията не ми допадна, защото резултатът беше доста тежък и мазничък. На консистенция повече го докарваше на скаличка, а и сметаната отгоре би се вписала повече върху някой скоун, отколкото върху тирамису. От десерта си прибирам само идеята с портокаловите стърготини.

Заключение: Ако имате път, влезте. Мисля, че няма да съжалявате.

Advertisements
TABLE MOOD

"The discovery of a new dish does more for the happiness of the human race than the discovery of a star."

potatofaces

easy vegetarian recipes with cinematic inclination

Fresh Cuts of Life

За виното и малките прекрасни моменти, които правят живота ни по-хубав