Голяма чуденка беше с коя рецепта да дебютирам в кулинарния блог на Алмака. Отредена ми е рубриката с десертите, а така любимата ни тарт „Татен“ вече е публикувана в другия блог. За мен е трудно да разделя готварските идеи от споделянето на филми, музики и книги, защото храненето на тялото и душата са обвързани. Разбирате, че разделното хранене няма да бъде обект на моите рецепти. Ако непростимо нарушавам правилата, моля, домакинът да ме извини.
В крайна сметка, след отдаване необходимото на деня на благодарността и новото божоле, идеята откраднах спонтанно и с мир в душата, че проблемът е решен, се залових да правя тиквен пай.
Рецептата, която използвах, е смесица от предложенията в „Малка книжка за есента“ и „Всичко за печенето„. Първата не притежавам, но за мой късмет в блогосферата вече се публикуват извадки. Сигурна съм, че цялата книжка, колкото и малка да е, си заслужава. Още повече след хвалебствията, които на писах за „Малка книжка за Великден“, всички очаквахме силно продължение.
За тестото с диаметър 30 см за форма за печене с диаметър 28 см:
• 250 г брашно
• 120 г студено масло, нарязано на парченца
• 1/2 ч. л. сол
• 2 с. л. захар
• 3 – 4 с. л. студена вода
За пълнежа:
• 3 яйца
• 700 г тиква
• 160 г захар
• 1 ч. л. канела
• 1/2 ч. л. смлян карамфил
• 1/2 ч. л. смлян джинджифил
• 100 мл течна готварска сметана
За украсата:
Орехи и/или сметана
Описвам технологията в приложения от мен ред, разбира се, ако не ви изглежда съвсем логично, можете да си персонализирате хронологията. Хубавото на пайовете е, че не се очаква от тях да втасват или да бухват, така че нямате времеви препятствия.
Тиквата се изчиства и се нарязва на големи парчета, както можете да видите тук:
Слагате я да се вари в тенджера с малко вода и се захващате с тестото. Тъй като тестото е маслено, не се налага използването на миксер. Като оформите първо трохи, а после една мазна топка, я прибирате в хладилника за минимум 30 минути. През тези минути можете да се захванете с пълнежа.
Разбива
те яйцата със захарта и подправките, добавяте сварената тиква и сметаната. За миксирането на тази смес можете да използвате електрически уреди или каквито и да е други бъркалки. Това на картинката не е форцепс, а уредите, които използвах за тази „Unplugged“ версия на тиквения пай.
Когато сместа добие вид на повръщано, можете да се върнете към тестото и да го подложите на масаж с точилка до получаването на кора, с която да застелете дъното и стените на формата за печене.
За почти цялата технология на рецептата можете да се лишите от блендери и миксери, за печенето вече използвах електрическа фурна, не съм клала огньове, т.е. 180 градуса за 40-50 минути. 15 минути преди края на печенето наредих украсата. Ако пишех за издание на леля Ог, бих споделила, че съм украсила с мариновани мишешки мозъци. Нали нейният специал
итет са карамелизираните плъхчета на клечка. Но за да нямаме отлив от читатели и последователи, визирам вегетарианци и природозащитници, ще напиша, че съм използвала орехи. Пак в чест на природозащитниците ще отбележа, че това експериментално издание на тиквения пай не беше тествано върху животни, а само върху хора, т.е. доброволец 1 брой, който по настоящем е жив и здрав и му пожелаваме все така да бъде.
Има някои жени, които са известни с това, че плънката винаги им стига. Разбирате ли – нито недостатъчна, нито излишна. Е, аз не съм от тези. Плънка остана. Но пък има едни други жени, които умеят да претворяват материята в мъфини. Е, този път съм от тях. На останалата плънка добавих един бакпулвер с ванилия, олио и брашно на ОКО до получаването на тесто за кекс, което послушно се точи на ленти.
Всичко това се случи с любезната музикална подкрепа на Белослава и Мери Танева, и по-точно албумите им „Улици“ и „Среднощно парти“. Васко Петров също се обади на една-две песни.
m4nja 