Както си личи по заглавието, Cannonau di Sardegna e родом от чукарливата Сардиния. Много приятно винце, плътно и ароматно, направено от сорта Гренаш, още познато в родната му Испания като Гарнача. Досега ми беше известно с това, че прави обикновеното Темпраниьо доста по-специално и необикновено. Бях чел, че рядко се използва самостоятелно, най-често за купажни вина. Според литературата има доста висока захарност и често пъти се използва за добавяне на градуси на вината, където е необходимо – придава му тяло един вид. Поради тази му благодатна особеност, успешно влиза в производството на портвайн.
Хубав червен цвят. Обичам танини, а това няма толкова. Въпреки това не останах разочарован, защото виното просто си тежи на мястото. Това, което ми направи впечатление e, че в чашата имаше доста силен свежарски-плодов аромат. Вкусът му не беше сладък, което за мен също е предимство.
Като цяло пасна идеално на спегитките, но може би с мръвка или някое по-малзно сирене, щеше да е по-добре. Без ядене, също е много пивко.
Ако ви попадне, не пропускайте. Цената му също е приемлива.
За пореден път се убеждавам, че от италианските вина, най-много ми допадат тези, които се сътворяват на юг от Рим. Цветът му е разкошен – тъмно черешов. Плътно е, за разлика от Зинфандела, за който Уикипедията твърди, че се правел от същия сорт грозде. Веднага заподозрях калифорнийците в някаква модификация. Във вкуса му не се усеща сладост, както е при вината от Северна Италия. Усеща се лека горчивина, но почти никаква тръпчивост. Така че, ако не обичате много вкуса на танини, мисля, че ще ви допадне. Изобщо, твърде одобрително вино и много подходящо за есенните месеци. При мен беше окомплектовано с порция вегетариански спагети със сравнително малко подправки, които не успяха да го засенчат. 
m4nja 