Много дълго време имах проблеми с огретена от тиквички. С правенето му, имам предвид, с яденето му нямам абсолютно никакви проблеми. Проблемът ми беше стратегически и се състоеше в това, че не можех да докарам тиквичките до готово състояние без това да налага изгребването на тонове вода от тавата. Тиквичките, трябва да знаете, са изключително коварни и в момента, в които ги нагрее човек и ги поръси със сол, започват да отделят неимоверни количества безцветна течност (подозирам, че е вода). Фактът, че в първите ми опити им сипвах малко вода в началото, с идеята, че това ще им помогне да се сварят по-бързо, само доведе до още по-катастрофални резултати. Ето защо, след първия провал и половина реших да действам с размах, да не им цепя басма и да ги оставя да си се оправят, както те си знаят. От този ми опит произтече това предписание, което спазвам и до днес, като винаги постигам изключително задоволителни резултати.
Трябва да имате предвид, че този начин за приготвяне отнема време (час-час и нещо), но за сметка на това изисква минимална интервенция от ваша страна.
За първата стъпка ви трябват следните продукти: около килограм тиквички (в зависимост от това, колко смятате да изядете, опитът ми в това отношение показва, че килограм-килограм и нещо стигат за около четирима гладни човека), един-два моркова (според зависи, колко обичате моркови), една голяма глава лук, няколко скилидки чесън, зехтин или олио (да речем 5-6 супени лъжици), сол (задължително) . Ако искате да съкратите малко времето за приготвяне, включете фурната си СЕГА! На 175 градуса.
Взимате тиквичките, обелвате ги и ги нарязвате на кръгчета (половин сантиметър в дебелина). Същото трябва да споходи морковите, лука и чесъна, с единствената разлика, че последните трябва да се нарежат на ситно. Количеството тиквички го разделяте на две. Слагате първата половина тиквички да си полегне в тавата и върху тях посипвате всичкия лук, моркови и чесън, които сте накълцали. Посолявате. Не прекалявайте. Мястото на втората половина тиквички е отгоре. Пак посолявате. И поливате добре с олио или зехтин. Не се оливайте с количеството. Целта не е тиквичките да плуват в зехтин. Два-три кръга с шишето стигат. Целият този ансамбъл трябва да изглежда горе-долу така:
Или пък така:
Покривате тавата плътно с алуминиево фолио и слагате във фурната. Обикновено позиционирам тавата по средата, за да може добре да се обдуха от всички страни от вентилатора. Тавата престоява във фурната около час. Някъде по средата на престоя им, можете да увеличите фурната на 200 градуса, няма да навреди. През останалото време сте свободни.
За следващия ход си приготвяте следните неща: сирене (около 200 грама, може и повече. Пак зависи от това, колко дебел искате да е слоя върху тиквичките), яйца (3-4 на брой), копър, червен пипер. Имайте готовност и с малко прясно мляко, защото обикновено се налага сместа да се разрежда.
Натрошавате сиренето в една купа, като за баница и обърквате с яйцата. Добавяте червения пипер, копъра и прясното мляко. Имайте предвид, че заливката трябва да може да се лее бавно и равномерно, така че да можете да я разпределите върху тиквичките ловко и с едно движение. Заглаждането с лъжица или други някакви подобни подръчни инструменти отнема от удоволствието. Прекрасната смес при мен изглежда така:
А, след изливането му върху тиквичките – така:
Вече печете без фолио, като превключвате фурната да пече само отгоре. След последното движение остават още около 15 минути. След тях получавате нещо такова:
Преди да започнете, изчакайте малко да поизстине. По мое скромно мнение тиквичките обичат бяло вино.
m4nja 